„Питай, не казвай!“

Това е една от модерните мантри на съвременното лидерство. И макар да е принципно вярна, лесно може да се превърне в капан за мениджърите. Защото има въпроси, които биха блокирали разговорите ви и е важно да внимавате как ги използвате. Особено ако резултатите от тях са ви важни.

И така, кои са въпросите?

Въпросите-предложения

Когато лидерът зададе правилен въпрос, хората започват да размишляват.

Ако зададе достатъчен брой силни въпроси, хората ще стигнат до мотивиращи прозрения. Сами ще създадат правилни решения и ще извлекат уроци в процеса. Разбира се, ще бъдат много по-ангажирани с изпълнението. Само че… Дали защото са твърде заети или не вярват на хората си, мениджърите понякога решават да минат по прекия път.

И задават въпроси-предложения.

А това са въпросите, съдържащи в себе си решението, изскочило в съзнанието на мениджъра. Тоест имаме не любопитство, а опит да наложиш мнение. Всеки от нас е получавал такива въпроси. Да кажем, чувствате се претоварени от обема работа, който шефът ви спуска. И отивате да поговорите с него. Започвате с това, че напоследък се чувствате претоварени и изморени.

„Мислила ли си да отидеш някъде за уикенда?“

Този въпрос е отговор и отразява част от проблема с въпросите-предложения. Понякога те идват твърде скоро. И идват като решение на проблем, който… не е истинския проблем. Резултатът от това е, че още в началото на разговора мениджърът ще даде сигнал, че не е склонен да слуша. А човекът от другата страна може дори да се оттегли от диалога, сменяйки темата.

Още за предлагащите въпроси

Когато мениджърът зададе предлагащ въпрос, мисли за нещо, което той би направил.

Решението изразява някаква негова нужда. И затова може да е неработещо за другия. Хората са много по-ангажирани със собствените си идеи, а не с готовите решения. Ако се нуждаеха точно от тях, биха ги намерили за секунди в Google. Но очевидно това не се случва и хората застават пред своя мениджър с казуса си.

И той не разбира, че истинската отговорност е да слуша много и да пита малко.

А ако все пак настояват да зададат въпроси още след първото изречение на събеседника си, най-удачни, според мен, са отворените въпроси. Те насърчават споделянето и диалога и приближават към истински решения. Например в ситуацията, след като човекът сподели, че се чувства изморен и претоварен, вместо да дадете решение, бихте могли да попитате какво изтощава човека в работата.

А след като получите отговор, че са претоварени от обема работа?

Можете да зададете въпрос-предложение, например „А защо не се организираш по-добре?“ – и ще взривите разговора 🙂 Вместо това, задайте подкрепящ въпрос – „Как бих могъл да помогна?“ например.

В заключение

Един добър начин да се справите с въпросите-предложения е като предварително решите да не ги използвате. Поставите ли си за цел да не давате решението на хората си, ще ги окуражите да споделят, вместо да ги прекъсвате. Изслушвайки ги повече, ще укрепите доверието помежду си и ще започнете да работите с истинските си предизвикателства.

Още практични начини за подготовка за мениджърски разговор ще откриете в тренинг програми Ефективност за мениджъри и Резултатно-ориентирана комуникация, в които развиваме умения за основано на комуникация лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език. Вземете оферта на 0878921000 – Росен Рашков