Ще разбереш историята, дори и да не следиш този спорт.
През уикенда гледах американски футбол. И в една от срещите ме впечатли следната ситуация. В началото на мача, плеймейкърът хвърли няколко паса към свой нападател в чиста позиция. А той и в двата случая… просто изпусна топката.
Какво стана след това?
Плеймейкърът не подаде повече към този играч до края на мача. Което направи нападението на отбора по-предвидимо. Защитата на противника лесно се справи с тях. И загубиха.
Размишлявайки върху ситуацията, лесно я свързах с една от големите си грешки като нов мениджър.
Моята ситуация
Както много други, станах мениджър за първи път, защото бях най-добрия изпълнител в своя търговски екип.
И като такъв, винаги съм имал увереност в своите способности. Дори няколко лоши дни поред не можеха да разклатят увереността ми или да събудят съмнения – в себе си или че ще постигна целта. Знаеш – доверяваш се на изграден процес, лична мотивация и знания, които са винаги там.
Само че като мениджър?
Никога не си съвсем наясно какво има в човека от другата страна. И ако мениджърът си позволи, както аз, да се включи в бързата лента на задачите и целите, без да познава добре хората си, лесно може да изгуби доверие. При мен се случи така…
Появи се добра сделка с важен бизнес клиент. И аз я разпределих към най-опитния търговец в екипа. Сделката не се случи. Моят човек изпусна топката.
Когато мениджърът изгуби доверие
Какво направих аз?
От този момент нататък, работех лично по сделките с бизнес клиенти. Просто се съмнявах в хората си. А когато мениджърът изгуби доверие в екипа си, той започва да ги лишава от възможности да си свършат работата. Не им подава топката. И в крайна сметка това се оказва бумеранг, който удря самия мениджър.
Вместо да върши своята работа, той се опитва да върши чуждата.
В моя случай – вместо мениджър, да бъда все още най-добър търговец в екипа си. А бизнесът е екипен спорт. И за да си успешен, са нужни усилията на всички в отбора. Като мениджър, ти получаваш топката и решаваш на кого да я подадеш – ти си човекът, който взема решенията. И ако се опиташ да я задържиш за себе си и да отбележиш сам победния гол, понякога се получава.
А по-често – не.
Защото поемаш екстра товар на раменете си и се опитваш да се справиш с него сам. Или поне да направиш твърде много с него. Което води до пропуснати възможности не само за теб, но и за екипа. И не говоря само за цифрите. А и за пропуснатите уроци и моменти, които определят отношенията ви в отбора.
Така че урокът, който бих искал да споделя с теб днес…
Като мениджър, това, което най-много ме е спирало, без да го осъзнавам ясно, е да нямам достатъчно доверие в хората си.
И ако си разпознал/а себе си в тези редове?
Най-добре е да се фокусираш върху своята работа и да оставиш другите да вършат тяхната. Ако искаш да им помогнеш – сподели съвет или опит, създай учещи моменти за тях. И най-вече – опитай се да разбереш къде е пробит „резервоара“ на доверието, за да го поправиш максимално бързо.
Но това ще е тема на следваща статия 🙂
Темата „Доверие“ е важна част от тренинг програма Ефективност за мениджъри, в която развиваме умения за основано на овластяване лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език. Вземете оферта на 0878921000 – Росен Рашков
0 коментара