Наричам я суперсила за лидери.

И същевременно разбирам, че за някои от тях е по-скоро проклятие и табу във фирмената им култура. Но какво наистина е тя?

Какво е уязвимост?

Помислете за човек, на когото имате силно доверие.

Най-вероятно веднага ще си спомните за моментите на уязвимост, които сте имали помежду си. И че именно заради тях е станало възможно доверието. Тя е сред най-мощните начини за създаване на дълбоки, смислени човешки отношения. Парадоксално, лидерите, които биха искали да имат в екипа си истинско доверие, избягват да я използват.

Преди няколко дни, в коучинг сесия, Ясен, мениджър от компания за услуги, ми сподели свое преживяване:

„Седнахме с шефката да обсъдим рутинен проект и спонтанно, може би по-емоционално от необходимото, казах и, че съм много притеснен от съкращенията, че компанията като мой първи работодател е за мен повече от „работа“, влагам страст и енергия и чувствам, че съм градил нещо през всичките тези 6 години, в които минавах през нивата до мениджърска позиция. И че всичко това сега може да се окаже напразно. Просълзих се.“

Историята на Ясен илюстрира добре какво е уязвимост: дори когато не знаеш или не си сигурен за отговора на другата страна, да се отвориш и да споделиш своите страхове, несигурност, колебание. И го правиш от загриженост за някаква обща цел, на която твоята „слабост“ би могла да попречи. Доверяваш се на другите за възможности и решения.

Проблемът

Ето това е точката, в която повечето лидери имат проблем с уязвимостта.

Ако я проявиш, показваш слабост. И в същото време го има очакването на самите лидери да имат всички отговори.

Да са толкова силни, че да не се нуждаят от ничия помощ. И тези очаквания да знаеш и можеш всичко са много мощни. Подхранва ги – в някои случаи – културата на компанията. Но много повече – вътрешните гласове в самия лидер, които му нашепват, че ако няма всички отговори, той/тя е провал. Че ако се нуждае от помощта на екипа си, може би е измамник, който не заслужава позицията.

И защото се стараят да скрият слабостта, дават грешни отговори и поемат ангажименти, които не биха могли да изпълнят.

Вместо уязвимост, имаме… арогантност?

Защото вземаш решения, които не са най-добрите. И те се отразяват не само върху теб, но и върху екипа ти и организацията. Арогантност, защото създаваш очаквания за нездравословен перфекционизъм и разклащаш увереността на хората си, че зачиташ тяхното мнение и способности.

Замисли се – ако, като лидер за теб успехът е да имаш всички отговори, да участваш във всяко решение, ти ще браниш „успеха“ с всички сили.

Това означава да се преструваш на сляп за проблеми и неприятна обратна връзка. Означава да избягваш трудни разговори и предизвикателства към статута си на успешен. Означава по-често да стоиш на място, отколкото да вървиш напред.

А това може би не е посланието, което искаш да отправиш.

Когато покажете уязвимост?

Показваш на хората си, че също като всеки от тях имаш своите недостатъци.

И че не можеш сам/а да се справиш. Когато покажеш уязвимост, създаваш пространство за хората около теб да се изявят. Когато сме уязвими, по-често, отколкото очакваме, ще получим емпатия и подкрепа.

„Уязвимостта, когато е съпроводена със себеприемане (на себе си, на слабостта в ситуацията) от страна на лидера е това, което вдъхновява екипа му да го последва, подкрепи и да действа като него или дори на момента, ‘вместо’ него.“ – сподели ми Светослава Стоянова, коуч.

Уязвимостта създава доверие, а то е сред най-мощните мотиватори за нас, хората. „Когато лидерът позволи на екипа си да види, че и той е уязвим понякога, това ще засили доверието им в него. Щом си честен за сериозен проблем – значи най-вероятно си честен за всичко останало.“ – Гергана Николова, senior L&D и коуч.

„Със сигурност полза бих открила в това, че уязвимостта доближава лидерът до възможно най- човешкия образ в очите на хората. Предвид това, че отношенията в последната година са повече партньорски, отколкото корпоративни (поради липсата на директен контакт и контрол) подобно разкриване би спечелило кредит доверие в ценните хора от екипа му. – Ивета Рангелова, executive coach.

Има един базов психологически принцип – ние харесваме подобните на нас хора. И когато лидерът покаже „човешки облик“, че е просто един от нас, ние ще го последваме, защото всъщност… ще последваме себе си.

Някои практически ползи

Може би всичко казано до тук звучи някак абстрактно.

Ето някои съвсем практически ползи, които бихте имали да покажете уязвимост. Да вземем за пример ситуация, в която се нуждаете от помощ, за да продължите напред с вашето лидерско развитие. Заставате пред хората си и споделяте:

„Стигнах до етап, където аз очевидно не приемам добре обратна връзка и бягам от информация, която не ми харесва. Дори преследвам и наказвам вестоносеца. Мисля, че това е проблем, който пречи на всички нас да работим по-добре и разваля отношенията ни. Имам нужда от вашата подкрепа, за да реша този проблем...“ – или подобно. И ето какво се случва:

Първо, потвърждавате голямата важност на проекта, след като очевидно жертвате егото си. И признавате, че не можете да се справите сами, без подкрепата на хората си. Дори ги каните да ви подкрепят активно с идеи и feedback.

Второ – посланието ви е, че искате да успеете и да успеете заедно като екип. И че съзнавате/признавате своята роля това да не се случва сега (честност = доверие).

Също – защото поставяте на светло това, за което се е говорило полугласно между хората ви, вие ги овластявате да потърсят в себе си свои зони за подобрение (вие вече не сте пратеникът, вие ставате посланието!). Моя клиентка, Катерина, ми сподели, че след като е започнала да работи по своята цел да отдава повече признание на хората си, вместо да търси само негативите, които да коригира, двама души от екипа са дошли при нея за съвет как да се справят със свои недостатъци. За първи път от както е техен мениджър (почти 4 години).

И това е напълно нормално, защото вашите усилия ще се случват пред очите им.

Как и кога да не използвате уязвимост?

През юни 2010-та Брене Браун отправи предизвикателството „уязвимост“ към лидерите. И след кратка съпротива и известни колебания, някои от тях откриха в нея своя начин да бъдат автентични и по-уверени.

Други видяха различен потенциал в идеята и може би се изкушиха да я превърнат в поредния инструмент за влияние над хората си. Развиха особена, „изкуствена уязвимост“ – като начин да се свържат с хората си, разказвайки истории, чрез които да моделират определени нагласи, поведения и емоции. Краткосрочно това може би ще проработи за някои и затова стратегията проработи.

Но залитайки към нея можеш сериозно да сбъркаш.

Защото имитирайки уязвимост, най-често ти го правиш, връщайки се към минали истории. Моделираш ги, за да подчертаеш целта си, себе си, своя начин, за да го продадеш на хората си. Но истинската уязвимост, според мен, не е в минало време и не се разказва, чувстваш я сега, в момента.

Истинската уязвимост е кой си и какви са предизвикателствата ти тук и сега.

„Изкуствената уязвимост“ е как би искал да изглеждаш и да те възприемат хората в ситуацията. И защото те ще почувстват, че не си автентичен, вместо да изградиш доверие, може да нанесеш непоправими щети на отношенията ви.

И сега към теб…

След всичко до тук, каня те да помислиш за своето отношение към уязвимостта.

Какво означава за теб – възможност да бъдеш себе си или заплаха за образа, който изграждаш пред света? И те каня да погледнеш към своята кариера и/или към по-голямата картина на живота си.

Къде може би се нуждаеш от малко повече уязвимост?

Темата за уязвимост като лидерска нагласа и роля е важна част от тренинг програма Ефективност за мениджъри, в която развиваме умения за основано на овластяване лидерство. Програмата е достъпна присъствено и онлайн, на български и английски език. Поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com & 0878921000 – Росен Рашков