Колко вероятно е днес да поискате помощ в работата?

И ако си отговорите с „много вероятно“, все пак помислете и колко често искахте помощ напоследък. От кого и за какво? И ако честно сте си отговорили, че по-скоро не сте, въпреки че се чувствате затрупани и изтощени, не се тревожете.

Като лидер, вие не сте уникален случай. Вие сте част от свръхпопулярен модел на поведение. Всъщност, има причини да се тревожите.

Ето защо…

Ако не смееш да поискаш помощ…

Някои от посланията, които отправяш, са:

Арогантност да мислиш, че можеш да се справиш с всичко. Истината е, че в една бизнес организация никой не работи напълно сам. Да, често ни помагат. Колко би бил успешен един sales manager без екипа търговци, логистиката и support office? Получаваме помощ от колеги, семейство, приятели и множество непознати всеки ден. 

Наистина, не я осмисляме като помощ. „На тях това им е работата“ – си казваме.

И когато дойде успехът, лидерите са много склонни да „приберат“ цялото признание за себе си, точно защото не виждат ролята на другите в екипа. Което ни води до следващото послание:

Когато не искаш помощ от хората около себе си, ясно показваш колко цениш екипната работа.

Оправданието е: „Ако искам подкрепата на другите, аз ги натоварвам. Те са също толкова заети като мен, как биха могли да намерят време да помогнат? Ами ако другия си помисли, че му прехвърлям моята работа?“ И след малко ще отговорим на тези въпроси. Но преди тях…

Когато не поискаш помощ, хората виждат, че се мъчиш. И че не успяваш.

Те не разбират мотивите ти (страх да не загубиш контрол, да не те помислят за неспособен или слаб са някои възможни причини. Но виждат, че правиш живота ненужно труден за себе си и понякога за тях!

Виждат, че за теб Егото е по-важно от успеха.

Моята история

Ако приемем тези послания за точките в негативен checklist, ето как аз ги „отметнах“ през есента на 2012-та година.

Бях нов регионален sales мениджър в телеком компания. Наложи се да открием три магазина в нови локации, за кратко време. И първо бях много ентусиазиран, но когато отмина еуфорията… Задачата ми изглеждаше толкова невъзможна, че просто блокирах за момент.

А сроковете ни натискаха и шефът ми реагира.

В спешна среща той почти ми нареди да поискам помощ от двама опитни колеги, които се бяха справяли успешно с подобно предизвикателство. И аз… просто не им се обадих. „Основателната“ ми причина беше, че ги виждам като важни, заети хора, които не бих искал да безпокоя.

Мина още една седмица.

В която аз все още си мислех, че може би ще се справя сам. И защото не успявах, започнах да обвинявам хора и обстоятелства, само не и себе си. Което често се случва с хората, които отказват да поискат помощ. Казваме си „Аз бих могла/могъл, но…… ми пречи/ме спира.“

И тогава колегите ми се обадиха.

Предложиха ми помощ, която с половин уста отказах. „Знаеш как е, Жоро, трудно е… ама се справям някак. Благодаря!“ И ако тук вече клатите невярващо глава… Не само че точно така постъпих, ами и съм виждал буквално същото поведение в стотици други мениджъри, в десетки различни компании.

А резултатът?

Неизбежно, стигна се до Разговорът.

Не ми беше приятно да чуя, че предлагам много извинения и малко действие. И че ако искам да съм част от този екип, от мен се очаква да подавам и приемам протегнатите ръце. Обадих се на колегите си и за около 30 минути намерих решения на няколко сериозни проблема.

„Добре де, Роска, защо не каза още предния път за това?“- попита ме Васко, един от колегите.

А аз, едновременно облекчен и потъващ в земята от срам, нямах отговор.

Защо Суперсила?

Това се случва, когато не поискаш помощ. А ето и защо да го направиш.

Замисляли ли сте се кой е най-важният актив на един лидер? Неговата енергия, според мен. Когато искаш помощ навреме, ти пазиш своята физическа, емоционална и умствена енергия. И нарастващите нива на burnout сред работещите хора са доказателство, че все още не искаме достатъчно помощ.

А аз вярвам, че е сред по-важните отговорности на лидера.

Не само за да съхраним себе си, но и да си свършим работата ДОБРЕ. Да поискаш помощ означава да поискаш различни гледни точки, да изпълниш по-лесно и бързо своята част от задачата. Отказът да го направиш, както в моя случай, може да „затапи“ процеси и проекти далеч отвъд твоя собствен екип.

Ако поискаш помощ от хората под теб, ти можеш да си помислиш, че изглеждаш слаб/а и губиш контрола.

А можеш и да видиш в това възможност за развитие на екипа си. Както и шанс да създадеш култура, в която да се подкрепяте взаимно и да споделяте добри практики помежду си е нормата. А косвените ефекти от такава култура са по-добри взаимоотношения, повече доверие и мотивация. Защото да поискаш помощ е и форма на признание.

„Аз ценя и искам твоята помощ“ е комплимент към хората до нас.

Какво би станало възможно за теб днес, ако поискаш помощ?

Живеем в свят, в който всеки ден се сблъскваме с изцяло нови, сложни предизвикателства.

За да ги преодоляваме успешно, се иска много работа и понякога тя е доста изискваща. Надявам се, че тази статия ви е помогнала да си припомните (или да осъзнаете) това. За да стигнете там, където бихте искали да отидете в кариерата си, нужни са много усилия. И понякога само вашите няма да са достатъчни.

Неслучайно, една от най-древните човешки поговорки гласи „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далече, вървете заедно.“ Бързо можеш да стигнеш до следващата цел, награда, позиция…

Но за да имаш продължително, вдъхновяващо и здравословно лидерско пътешествие, започни го, като поискаш помощ.

Как да развиеш умението да поискаш успешно помощ е част от тренинг програма Ефективност за мениджъри, в която изграждаме основано на комуникация лидерство. Програмата е достъпна присъствено и онлайн, на български и английски език.
Поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com или се свържете с мен в LinkedIn: Росен Рашков

p.s. Още суперсили за лидери:
Емпатия
Смирение
Уязвимост
Слушане