Мечтаех си да посрещна рождения си ден с жадуваното пътуване до Португалия, но…

Вместо това се оказах заседнал вкъщи, без особени алтернативи да отида където и да е.

Признавам си, имах високи очаквания и когато стана ясно, че реалността ще бъде неприятно различна от тях, настроението ми се срина, а заедно с него – и мотивацията да правя каквото и да е.

Отново и отново отлагах нужната работа, и честно казано, беше ми все едно.

Да, имах цялата външна мотивация, нужна да се задействам: договор с важен клиент, добро заплащане и възможност за нови ангажименти, ако този лидерски тренинг мине добре.

И това изобщо не беше достатъчно.

Въпросът

Една сутрин, докато си пия кафето на терасата и кисна в собственото си неудовлетворение, се замислих:

Какво ли казват Експертите за самомотивацията?

Отворих набързо няколко страници в Google: Самооценка в Mindtools, видеа с тичащи на забавен кадър хора, 11 съвета в Coursera,  13 техники за самомотивация oт Тони Робинс – са някои от тях.

Зачетох се…

1. „Сложете целите си в календара и на стената, гласеше един от първите tips в различните източници. Когато имате срок и целите са пред очите ви, това ще ви държи мотивирани.“ – отдавна направено.

2. „Преди да се научите как да се самомотивирате, трябва да откриете своето ЗАЩО. Нуждаете се от убедителна цел, която надхвърля материалните неща или изкачването по кариерната стълбица“.

Тук вече завъртях очи и почнах да сумтя недоволно – това ли са съветите?

А след tip №3 – „Овладейте управлението на времето и не отлагайте!“ спрях и се замислих:

Как някой като мен, който си има своите цели, наясно е с личното си Защо, разполага с времето си, но все пак е със счупена мотивация, може да си я оправи?

Очевидният отговор бе:

Поеми отговорността да я поправиш.

Но защо да не науча нещо за себе си, докато опитвам?

Напомних си, че и преди съм имал такива моменти. И съм се измъквал, но може би не съм си давал миг на размисъл – Защо? Какво е помагало? Загриза ме любопитството:

Какво, ако експериментирам с различни неща и да наблюдавам кое ще сработи за мен?

Макар и демотивиран в момента, знаех, че не искам да оставам така и бързичко трябва да се върна в работен режим.

А първата ми стъпка?

Просто да си призная, че се намирам в дупка, от която искам да се измъкна. И е нужно да приема, че в момента мотивацията ми е на около 20% – в най-добрия случай. Въпросът, който си зададох:

След като имам само тези около 20%, къде и в какво е най-добре да ги вложа?

Сключих малко споразумение със себе си – да имам реални очаквания, вместо да изисквам невъзможното (пълен работен ден, на пълни обороти) – и след това да се самообвинявам, че не съм успял.

Напомних си, че понякога 20% означават и само едно свършено нещо за деня.

Сега… важно бе да определя кое е то.

И експериментирах: в един от дните пробвах най-забавното нещо (съвместна работа с колега), в друг – задачата с най-голяма важност днес (предложение за тренинг дизайн).

И какво забелязах?

Мотивацията ми нарастваше, докато работя.

Забелязах, че демотивацията и отлагането при мен бяха на ниво „планиране“ – и поглеждайки назад към тия няколко дни, ми изглежда логично.

Колкото повече отлагах, толкова повече стрес си създавах и се самообвинявах, че бездействам.

А това ме мачкаше дори повече. Мислех си:

„Без-действие = без-мотивация“.

Което ми напомни старата истина, че ако чакаш мотивацията, за да действаш, вероятно ще чакаш мноооого дълго. Мотивацията сама по себе си рядко създава действие…

Действието обаче създава мотивация.

Затова за мен се оказа ключово да започвам работа по задачите, а прогресът ми се оказа горивото, от което се нуждаех. Използвах и малко външна мотивация – наложих си да празнувам малките ежедневни победи, най-често символично, със сладолед.

Но и показвах осезаема благодарност към себе си за положените усилия.

А до четвъртия ден вече бях мобилизирал над 80% от капацитета си и успях да се вместя без стрес във всички срокове, без компромис с качеството на изпълнение или с твърде много overtime (наложи се в един от дните).

Защо реших да споделя всичко това?

Самомотивацията е считана за едно от най-важните умения на всеки лидер.

И защо не? Тя подхранва преследването на високи цели и прави възможни постиженията ви дори когато е трудно. Още повече, като ролеви модел, вие ще вдъхновите мотивация и във вашите хора.

И в същото време, както се случи с мен, дори и да имате висока лична мотивация, понякога може да загубите „искрата“ си.

Тогава е важно бързо да си я върнете и споделените от мен стъпки биха могли да ви помогнат. С тях едва ли откривам „топлата вода“ – по-скоро напомням на себе си и на всеки, който има нужда, че самомотивацията е преди всичко въпрос на осъзнатост, отговорност и в моя случай – на мъничко любопитство. 

=-=-=

Rosen Rashkov е leadership trainer & coach на ръководители и екипи, лектор и автор на The Leadership Workshop – първият newsletter на български език за лидерство в LinkedIn, с над 3970 последователи в цял свят.

От 2017 Росен си партнира с водещи български и международни компании чрез мениджърски тренинг програми и екипен/индивидуален coaching – за развитието на модерно мислещи лидери и екипна култура, основана на комуникация и отговорност.

Вижте още за Росен на rosenrashkov.com