Чували ли сте, че хората не напускат лоши компании, а лоши ръководители?

Ето пет токсични поведения, които биха накарали всеки да се замисли дали все още иска да работи за такъв мениджър.

Обвинявате

Поведението: Ръководителят използва обвиняващ тон и език, карайки един или няколко членове на екипа да се чувстват виновни и/или засрамени от допусната грешка, изказано мнение и т.н.

Пример: „ Безхаберието ти провали сделката! Как можа да кажеш на клиента за…“

Резултат: Вместо да се фокусирате върху конкретното поведение, довело до грешката, вие нападате личността, като изтъквате слабости и недостатъци (реални или субективни).

„Убивате“ психологическата сигурност и желанието на хората да опитват нови неща или свободно да изразяват мнението си. Възпитавате прехвърляне на отговорност и „замитане“ на проблемите под екипния килим.

Лепите етикети

Поведението: Ръководителят „лепи“ отрицателни етикети или генерализира грешки на хората си.

Превръщате един недостатък в „аватар“ на човека и зачерквате цялостната личност и способностите им, забравяйки реални постижения и принос към екипа.

Пример: „Просто си мързелив и безотговорен. Не мога да ти се доверя за нищо.“

Резултат: Подривате самоуважението и професионалната увереност на човека. А вашето поведение пряко вреди на сътрудничеството и работата в екип, защото прави другите по-предпазливи. Те се притесняват да не станат обект на вашите негативни оценки.

Демонстрирате липса на емпатия и разбиране

Поведението: Ръководителят отказва да прояви разбиране към ситуацията на човек в екипа или към всякакви външни фактори, които са допринесли за нея. Държите хората отговорни към неизпълними стандарти, събития извън техен контрол или задачи, за които самите вие не сте ги овластили или осигурили ресурси.

Пример : „Какво значи „детето е болно“?!! До половин час те искам тук! Ясно?!!“

Резултат: Създавате емоционални драми с негативен ефект върху мотивацията на другите и отношенията между вас, а хората ви се чувстват неразбрани, неоценени и неподкрепени в трудни за тях моменти.

Критика, а не обратна връзка

Поведението: Ръководителят само критикува и превръща разговора в наказателна акция, като изцяло пренебрегва възможността за учене от ситуацията.

Пример: „Дори и новак не би направил такава тъпотия. Не знам защо си губя времето да говоря с теб. Видя ли се колко струваш?!“

Резултат: Честно, какъв резултат очаквате, когато току-що сте атакували човека на лична основа?

Липса на подкрепа и развитие

Поведението: Ръководителят не предоставя на хората си подкрепа или ресурси, за да им помогне да работят по-ефективно или да развият необходимите умения, нагласи и качества (понякога дори е възможно лидерът активно да саботира развитието).

Пример: „Виж, знаеш колко сме заети всички. От достатъчно време си във фирмата, за да се оправиш и сам/а.“

Резултат: Хората се чувстват пренебрегнати и изоставени. Мотивацията им се срива, защото не виждат възможности за развитие и е възможно да ги потърсят извън екипа (компанията).

А справянето с токсични лидерски поведения?

Дълга тема, която изисква отделен пост, но ако отговорим в едно изречение, нужни са постоянство и истинско желание за промяна.

Важно е и желанието лидерите да смирят Егото си и да потърсят подкрепа от колеги, leadership coach или ментори, които да ги подкрепят с насоки, обратна връзка и да ускорят процеса на промяна.

=-=-=

Rosen Rashkov е leadership trainer & coach на ръководители и екипи, лектор и автор на The Leadership Workshop – първият newsletter на български език за лидерство в LinkedIn, с над 4270 последователи в цял свят.

От 2017 Росен си партнира с над 30 водещи български и международни компании в мениджърски тренинг програми и екипен/индивидуален coaching – за развитието на модерно мислещи лидери и екипна култура, основана на комуникация и отговорност.

Говорете с Росен за лидерски тренинг програми и коучинг на rosen@rosenrashkov.com и/или 0878921000