Годината била 1965.

Необичаен гост почукал на вратата на директора на началното училище в Спрус, Сан Франциско.

– Името ми е Робърт Розентал, професор от Харвард.

Директор Смит, консервативен възрастен господин, зяпнал от изумление.

Още в онези дни Харвард бил американска светиня, на светлинни години от малкото държавно училище, в което учели деца, за чието светло академично бъдеще господин директорът нямал особени очаквания.

– Искам да ви уведомя, че избрахме вашето училище за важен пилотен проект. При вашите ученици за първи път ще изпробваме Харвардския тест за повлияно усвояване… Ако вие благоволите да разрешите, господин директор. Този тест, който искаме да направим, ще предскаже с удивителна точност кои ваши деца ще имат отличен успех още през следващата година.

Въпреки съмненията си, Смит одобрил проекта. И през следващите дни Розентал и сътрудниците му тествали всички ученици.

А резултатите?

Няколко седмици по-късно Смит получил от Розентал списък с имена – около 20% от всички ученици.

Озаглавен „Необичаен потенциал за интелектуално развитие“, списъкът включвал някои имена, които силно изненадали директора – защото в момента тези деца с нищо не загатвали за подобен потенциал, дори напротив – ако питате директора.

– Но ето че все пак те са специални, господин директоре – свил рамене Розентал.  – Това показва науката, а на нас ни остава само да наблюдаваме тяхното развитие. Впрочем, има и едно допълнително условие. Можете да обсъждате този списък колкото искате със своите учители, но по никакъв начин не трябва да споделяте резултатите с учениците.

Изминала една година…

И екипът на Розентал се завърнал в Спрус, за да провери какво се е случило с учениците, които имали  „необичаен потенциал за интелектуално развитие“.

А резултатите били смайващи и преподавателите говорели за Робърт Розентал като за истински чудотворец. Защото ето какво се случило…

Неговите 20% от първокласниците повишили своя коефициент на интелигентност средно с 27 пункта (средното увеличение за останалите първолаци било 12 пункта). При второкласниците? Средното увеличение било със 17 срещу 7 пункта.

Но истинското израстване на децата в 20-те процента не бил в предметите, които могат да бъдат оценени!

Според техните учители тези деца сякаш били по-зрели, по- добри, по-любопитни, по-адаптивни и по-щастливи в сравнение със своите съученици.

Сякаш с тях се случило чудо.

Но чудо нямало

Защото Харвардския тест за повлияно усвояване нямал нищо общо с децата.

Прословутите 20% били избрани… на случаен принцип от студентите на Розентал. Например по любопитна фамилия, някой с моето име, всяко пето дете в списъка на класа и т.н.

А тестовете? Те били просто „димна завеса“ за учителите, които били истинската цел на експеримента – и конкретно как ще реагират възрастните на идеята за „необичаен потенциал за интелектуално развитие“ – в произволно избрани деца.

Розентал и компания заменили вече изградената представа на учителите, че работят с обикновени, дори посредствени ученици с бляскавата перспектива, че имат шанс да работят с уникални таланти, които дори от Харвард признават.

Вярвайки, че децата са специални, учителите променили отношението си към тях.

Да поговорим за очаквания

Повече внимание и дълбочина, когато обясняваш задачата на Джон, проявяваш разбиране и емпатия към Ема, която се затруднява да опише своя weekend, допълнителна подкрепа за Чарли и Сара, които подготвят своя проект по „Човек и природа“ и т.н.

Самата идея, че работиш с някой не-обикновен променила учителските очаквания и мотивация, а от там и цялостното им отношение.

И не само при тях. В следващите години, Розентал повтарял експеримента сред армейски отряди, бизнес организации, спортни отбори и навсякъде „чудото“ се случвало по същия начин.

Очаквания и бизнес ръководители?

Бил съм част от екипи, където ръководители „залепят“ някакви свои етикети на хората. Че „не стават“, че са „млади“ или „стари“, че „не искат развитие“… После тази нагласа определя действията на ръководителя, най-често в десетки сякаш незначителни постъпки всяка седмица.

Когато човекът има мнение, го прекъсваш, за да чуеш този, който „става“. Когато допусне грешка, обратната ти връзка е по-сурова и обща, в сравнение с подробната, аналитична връзка, която даваш на „по-специалните“ хора в екипа и т.н.

Но в своята съвкупност, ден след ден, година след година, вашите очаквания и поведения единствено оправдават етикета, в който вие сте повярвали. Създавате омагьосани кръгове, в които… Какво остава за хората, които сте обявили за по-малко специални?

И след като сте осъзнали това…

Може би вече виждате: вие можете да сте „Розентал“ за своите хора. Само и единствено от вас зависи да повярвате в тях и да ги подкрепите – така че вашите „20%“ да бъдат 100% от хората в екипа ви.

-=-=-

📱 Говорете с Росен за лидерски тренинг програми и коучинг на rosen@rosenrashkov.com и/или 0878921000.

The Leadership Workshop e първият и най-популярен newsletter за лидерство в LinkedIn, с над 6200 последователи – настоящи и бъдещи ръководители от близо 2500 бизнес и nonprofit организации.

Rosen Rashkov е leadership trainer & coach на ръководители и екипи.

От 2017 Росен си партнира с над 60 водещи български и международни компании в мениджърски тренинг програми и екипен/индивидуален coaching – за развитието на модерно мислещи лидери и екипна култура, основана на комуникация и отговорност.