Сред по-трудните неща за мен е да искам помощ.

Оправдавам си недостатъка с очаквания, които имам за себе си, разказвам си истории за предадено доверие и откази в решителни моменти.

Но каквато и да е причината…

Имам си планина от истории за комични грешки, ненужни неуспехи и лични провали, които изобщо не е трябвало да се случват. Защото в моментите, когато ми е била нужна подкрепа, вместо да я поискам, съм стискал зъби и съм продължавал напред.

За да си счупя главата.

Но не и да се науча – въпреки ужасните резултати за мен и отражението върху други хора.

Преди няколко години стигнах до своеобразен житейски кръстопът.

Може би се е случвало и на вас – имате няколко възможности пред себе си, но нямате ясни решения. Обзет от съмнения и несигурност, просто не бях най-доброто си Аз.

Всичко това повлия и на връзката ми – в която нишките между мен и приятелката ми се късаха една по една, каквото и да се опитвах да направя. След поредния разпаднал се разговор излязох да се разходя, чудейки се какво да правя.

И постепенно събрах смелост.

Извадих телефона и се обадих на наша добра приятелка: Моля те да се видим утре. Имам нужда от помощ.

Освен че не мога да искам помощ, гледам на личния си живот като на свещено тайнство и не обичам да го споделям какво се случва с други хора. Въпреки това, когато залогът в ситуацията е връзката ти с най-скъпия човек на света, всяко усилие си заслужава.

И ето ме там, в кафето, споделям на нашата приятелка какво се случва, нетипично емоционално за мен. И защото тя познава отдавна Човека в моя живот, моля за съвети и идеи какво да направя, за да спася нещата и да останем заедно.

Няколко пъти я помолих всичко това да си остане между нас.

Но какво се случи?

След разговора, жената отиде право при приятелката ми.

Поукрасила някои неща, други изобщо премълчала и накрая се получила история от типа на „Срещнах Росен и ето какво ми каза той за теб…“

Вместо да помогне, нейната намеса ефективно приключи връзката ни.

Месеци по-късно разбрах, че въпросната дама е имала своя agenda за ситуацията и нашият разговор се оказал златна, дълго чакана възможност, която съм и поднесъл на тепсия.

Не можех да си намеря място, нито да си отговоря на въпроса „Защо? Защо тази жена ми причини това?!“

И никак не си помагах, като разигравах в съзнанието си сюжети на отмъщението тип „Граф Монте Кристо“ и „Гладиатор“, мечтаех си да посоча предателката на своя дракон и с леден глас да му заповядам „Дракарис!“

Но много повече от това укорявах себе си. „Виждаш ли! Ето това се случва, когато искаш помощ!“

Трудно е да се справиш с емоционалните последици от загубата на човек, когото обичаш. Още по-трудно е да се справиш, когато се обвиняваш и наказваш сам/а . Бързо се оказваш в мрачна дупка и това повлиява на всичко, което правиш – колкото и да се опитваш да го скриеш от света.

Отрових седмици и месеци от живота си.

Докато една вечер, за пръв път от разговора си насам, на театрална премиера, се засякохме с предателката, макар и от разстояние. Гледах я как се смее с други хора, докато в мен се надигаше гняв – все едно нищо не се е случило.

Запитах се „А ти какво очакваше? Да дойде и да ти се извини? Особено след всичко, което вече знаеш?“

Осъзнах, че в последните няколко месеца се тормозя с размисли защо ТЯ е постъпила така с мен и какво казва ситуацията за нея. Миналото никога нямаше да се промени, колкото и да си го преигравам в главата.

Но единствено нараняваше мен, каквото и да казваше ситуацията за тази жена.

Тогава се запитах: А какво казва ситуацията за теб?

Да, вероятно съм бил наивен. Да, можело е да обмисля нещата по-добре.

Но в същото време съм проявил уязвимост да се доверя и смирението да помоля за помощ. Избрал съм да се боря за НИЕ и не съм се отказал. Че всъщност би трябвало да се гордея с това.

И че ако съм си дал позволение да искам помощ за най-свещените неща в моя живот, вече бих могъл да искам помощ за всичко останало.

Че във всяка ситуация, независимо от коя страна си, имаш избор как да постъпиш. Решението, което ще вземеш, ще те научи на много за това КОЙ си и какво отстояваш.

p.s. Благодаря ви, ако сте стигнали до тук.

Разбирам, че съдържанието е необичайно за The Leadership Workshop. През изминалата седмица историята помогна на близък човек да погледне от друга перспектива своя ситуация и по нейна молба се съгласих да я споделя тук.

Изглежда очевидно, че когато се питаш ЗАЩО някой ти е причинил това, което ти е причинил, му позволяваш да те нарани отново (и отново) – и че едва когато се обърнеш към себе си и своята роля можеш да си вземеш нужните уроци и да израснеш.

Да, очевидно е, но не и когато си на мрачно емоционално място и в такива моменти помага да чуеш или да прочетеш истории като тази и да си го припомниш.