Бях в първите си дни като мениджър на малък търговски екип в Бургас, когато шефът ми ме повика на разговор.

– Според мен правиш голяма грешка, момче. Вече не си един от тях. Дръж се по-корпоративно, по-дистанцирано. Аз искам тия хора да ги държиш здраво, като ефрейтора в казармата.

В годините след това често съм чувал подобни съвети от опитни мениджъри – спазвай дистанция от екипа си – и честно казано, не съм разбирал докрай.

Благодарение на спорта винаги съм бил част от отбор и знаех, че въпреки битовизмите и мини драмите тип „кой казал какво за кого“, да си част от сплотен екип не може да се сравни с нищо друго на света. Дори…

Причината аз да съм новия управител бе в екипа!

Попаднах на лошо управлявани хора, чиято единствена цел бе да работят за месечните си бонуси – и покрай това бяха развили нездравословна конкуренция помежду си. Мениджърът им беше дама, която броеше седмиците до излизане по майчинство и отделяше нула внимание на отношенията между хората.

До този момент в кратката си кариера бях научил един основен урок: с малки безкористни жестове тук-там и с много търпение, с комуникация и проява на уважение, с течение на времето ще се появи доверие.

А доверието и уважението за един екип са като хоросана за зида — без тях всичко се срива.

Така онази група от единаци за няколко седмици се превърна в сплотен екип с добри резултати, а на мен ми предложиха позицията на управител по заместване.

А ето че сега шефът искаше дистанция…

Да се откажа от всичко, в което вярвах – а това доведе до сериозни вътрешни противоречия в мен. И реших да играя „двойна игра“ – да съм суров за пред шефа, но да съм приятел с хората.

И нещата вървяха добре и на двата фронта за известно време…

Даже твърде добре.

Шефът реши да ме премести в по-голям екип. И когато обяви решението, хората ми реагираха много емоционално – „Не можеш да ни изоставиш така! Ако не дойдем с теб, напускаме!“

Виждайки хората си да се чувстват наранени и предадени, за първи път осъзнах истински нуждата от малко повече дистанция. И отивайки в другата крайност, на новото място, в новия си екип, умишлено поддържах дистанция между мен и новия екип.

Една вечер при мен дойде Янко, колега от стария екип и гадже на една от дамите в сегашния магазин.

– Ти май нещо си се възгордял. Чувам, че си студен и директен с хората. Аз не те помня така.

Няколко неща осъзнах тогава

Първо, че човек от моя екип е избрал да говори с друг колега (е, да, гаджето си) за проблеми вътре в екипа, а не с мен. Че от думите на Янко ме заболя не толкова заради казаното – беше си вярно. Заболя ме, защото все още вярвах, че екипът работи най-добре в среда на доверие и уважение.

А напук на себе си, бях спрял с малките жестове и ограничих неформалното бъбрене до санитарен минимум, за да създам дистанция в отношенията. И че това не работи добре за никой.

Заех се да поправям нещата.

А урокът, който ми остана от ситуацията и към който добавях опит през годините, е този: в действителност е нужна дистанция между ръководител и екип.

Но тази дистанция не трябва да е в отношенията, а да идва от тежестта на ролята. От респекта към позицията и отговорностите, а те са възможни, единствено когато разбираш нуждите и товара на хората  и проявиш емпатия към контекста на тяхната по-голяма ситуация…

Не можете да го постигнете, ако създадете твърде голяма дистанция между вас.

-=-=-

📱 Говорете с Росен за практични лидерски тренинг програми, които дават трайни резултати на rosen@rosenrashkov.com и/или 0878921000.

The Leadership Workshop e първият и най-популярен български newsletter за лидерство в LinkedIn, следван от над 6390 настоящи и бъдещи ръководители от близо 2600 бизнес и nonprofit организации.