Цената на Следващото ниво

Има моменти в живота, когато осъзнаваш, че си станал прекалено добър в това, което правиш.

Не че това е лошо – всъщност е болезнено хубаво. Болезнено, защото знаеш, че е време да отидеш някъде другаде, но не можеш да вземеш със себе си всичко, което те е довело дотук.

Представете си футболист, който е израснал в академията на малък отбор.

Той познава всяка педя от терена, всеки ъгъл в съблекалнята, всеки човек от персонала. Този клуб го е формирал, дал му е шанс, превърнал го е в професионалист. Но сега любимият му отбор – този, за който е мечтал да играе като дете – му предлага договор.

За да подпише, обаче, трябва да каже „довиждане“ на всичко познато.

На хората, които са повярвали в него първи. На статуса на местен любимец. На сигурността на познатото. Но не защото не цени миналото.

А защото мечтата изисква куража да започнеш отначало. И защото знаеш, че ако останеш там където си, рано или късно ще започнеш да тъпчеш на място.

Всеки професионалист, който се е замислял истински над кариерата си, е усетил това странно притегляне нагоре.

Усещането, че някъде там има следващо ниво – място, където можеш да станеш по-добър, по-влиятелен, по-автентичен.

При мен това усещане се появи в края на тренинг сезона през миналата година.

Интензивен период, в който ден след ден бях в тренинг зала, в лидерски програми за различни компании и всеки следващ ден бе по-успешен, по-хармоничен, с по-добра обратна връзка.

Нали именно това се случва, когато правиш отново и отново нещата, в които си добър?

И някъде там, докато шофирах една вечер към следващата дестинация, си зададох въпрос:

Къде и кога отличното представяне се превръща в рутина и започва да губи вълнуващото си очарование? Може би… Kогато предизвикателството пред теб престане да бъде предизвикателство?

Разсъждавах много в дните след това: какво е следващото ниво в моята работа и си дадох сметка, че пътят нагоре не е асансьор. Той по-скоро е стръмно изкачване.

И за да продължиш нагоре, няма как да вземеш всичко, което носиш днес.

Нужно е да оставиш нещо

Любопитното е, че именно нещата, за които получаваш най-много похвали, са тези, от които е най-трудно да се откажеш. Защото те са се превърнали в част от идентичността ти.

Когато хората виждат мен, например, виждат leadership coach, който се старах да бъда от 2017 насам.

Когато аз мисля за себе си, виждам същата идентичност: Росен Рашков- коуч за ръководители. Но Следващото ниво те пита: „Готов ли си да се откажеш от тази идентичност? Да бъдеш отново начинаещ в нещо друго?“

И първоначалният ми отговор беше „НЕ!“

През последните седем години носех етикета „Leadership coach “ като втора кожа. Хората ме познаваха така, аз се стараех да ме познават така. Беше удобно, безопасно, печелившо.

Но животът има странен начин да те провокира към растеж точно когато ти е най-комфортно.

Следващото ниво си има емоционална цена

Тя не е в парите, които може да загубиш. Не е дори в сигурността, която оставяш зад себе си.

Най-голямата цена е в това да пуснеш версията на себе си, която другите са свикнали да виждат. Тази версия, която е работила, която е била успешна, която е носила признание и респект.

Но ето истината, която рядко някой ще ти каже: има следващо ниво за теб. Винаги.

Дори когато си на 46, дори когато си изградил репутация, дори когато всички те виждат като експерт в някаква тема. Просто… Наистина не можеш да отидеш до Следващото ниво със всичко, което носиш в момента.

Както футболистът от началото не може да играе в любимия си отбор, докато все още носи екипа на стария, така и ти не можеш да прегърнеш новата версия на себе си, докато се държиш за старата.

И моля да ме разберете правилно!

Това не означава да забравиш откъде идваш.

Означава да имаш смелостта да пуснеш това, което вече не ти служи (достатъчно добре).

Скоро ще станат 9 месеца, откакто активно работя над нови проекти с висока степен на неизвестност. Проекти без гаранции за успех, без предварителни аплодисменти, без сигурна публика. Проекти, които до този момент се оказаха по-скоро неуспех.

И най-трудното не са безсънните нощи и съмненията дали правя правилното нещо.

Най-трудното е да гледам как част от идентичността ми се разтваря, за да направи място на нещо още неоформено. И как част от мен, как други хора отказват дори да разберат и приемат тази нова идентичност. И ме критикуват за отказа от старата.

Но може би не осъзнават както мен, че…

Има следващо ниво.

За мен, за теб. Винаги има.

Въпросът не е дали го заслужаваш или дали си достатъчно добър. Въпросът е дали си готов да платиш емоционалната цена – да се откажеш от сигурността на познатото, за да прегърнеш несигурността на възможното.

За мен това бе сред най-трудните житейски решения: да спра да работя като индивидуален коуч – за неопределено време. Но днес вече виждам позитивите на решението си.

А за теб…

Каква е цената на Следващото ниво за теб?

-=-=-=-

Говорете с Росен за практични лидерски тренинг програми, които дават трайни резултати на rosen@rosenrashkov.com и/или 0878921000.

The Leadership Workshop e първият и най-популярен български newsletter за лидерство в LinkedIn, следван от над 6460 настоящи и бъдещи ръководители от близо 2600 бизнес и nonprofit организации.