Каква е истината за тъмната половина на успеха при някои мениджъри? Изследване от началото на тази година доказва популярното клише, че хората не напускат компанията, а лош мениджър – какъвто е случая при 44% от анкетираните.

Много са причините един шеф да бъде определен като „лош“ – токсични поведения като присвояване на успеха, отхвърлянето на чужди идеи, липса на умения за комуникация. Една причина обаче се откроява ярко сред всички останали – агресивното поведение.

В организациите агресията работи

Това е причината тя да съществува като тема до ден днешен след десетки години развитие на позитивни теории за лидерството. В някои компании, агресията е втъкана в културата на организацията и част от фолклора са лидери, които са преминали граници, за да придвижат своите екипи напред към целите.

Агресивните мениджъри не губят лесно кураж, упорити и са мотивирани да постигнат целите си – или такова е общото мислене.

Тема за агресивните мениджъри в организациите

Те очевидно за всички пренебрегват преобладаващите правила на междуличностните отношения, изграждайки култура, в която целта оправдава средствата. И в много случаи хората отговарят на агресивните мениджъри с резултати. Процесът е грозен, резултатът е славен и компанията го възнаграждава с бонуси и повишения.

Има два типа агресивни мениджъри

Честно казано, не вярвам агресията като мениджърски подход да изчезне скоро. И е добре да имаме малко повече яснота за нея. Защото както всичко в този свят, няма само бяло и черно в темата, а и много сиво пространство, когато стане дума за агресивни мениджъри.

Още през 1961-ва година, Арнълд Бас открива чрез поведенчески експерименти, че има два много различни типа агресия.

Първият е „враждебната“, движена от гняв или неудовлетвореност и мотивирана от наградата, че някой е наранен или наказан; втората е „инструментална”, която не е мотивирана от желание да нараниш, а от решимостта да се постигне полезна цел. Какви са разликите?

Враждебните агресивни мениджъри

Когато срещнете такъв, бягайте далеч от него! Ключовата дума тук е „Его“ и целта е простото доказателство „Аз съм повече от теб“.

Продиктувани от изгарящата нужда да си винаги прав и пръв, фокусът на агресивните поведения не е придвижване напред към определена цел, а победите в дребни и ненужни ситуации в офиса.

Коуч Росен Рашков с темата за двата вида агресия в подхода на мениджърите.

Например – пасивно-агресивно даване на оценки, които включват и твоята личност („Ти си зле!“), поставянето на етикети и правене на деструктивни забележки („Облякъл си се като английската кралица!“), обвинения, неизслушване и заглушаване на идеите – чрез крясъци или заплахи. Разбира се, самите заплахи – също, в случая обаче те подкрепят описаните по-горе поведения.

Агресивни мениджъри с цел

Когато мислите за тази категория, мислете за… Стив Джобс. Ролеви модел за цяло едно поколение, освен брилянтен креативен ум, той е и често описван като злодей от хората, работили с него. Няколко такива примери са включени в автобиографията му.

За разлика от враждебните, мениджърите с цел виждат агресията като инструмент за постигане на някаква по-голяма екипна или организационна цел.

Агресията се изразява специфично за задачите, не нарушава грубо етиката на отношенията и не цели да причинява лична вреда. И някои психолози дори ги определят като гранична форма на асертивност. С много сива зона.

Такова би било решението да се работи до завършване на задачата, независимо, че работният ден е отдавна приключил или поставянето на условие за изплащане на бонус, който вече е заработен за изпълнени други условия.

Още за „инструменталната“ агресия

Изследване от 1986-та на психолозите Бредемайер и Шийлдс дава интересни прозрения за мисленето на хора, определяни като агресивни – те приемат спорта (и бизнеса) като игра със собствени правила, които може би се различават от моралните норми на всекидневния живот.

Те оперират в „ситуационни рамки“, в които е нужен друг тип „мислене за играта“. А то им позволява да приемат кодекс на поведение, различен от този, който се прилага във външния свят. Те наричат този феномен „морал на рамката“.

Каква е логиката? Мисленето на мениджърите е в различни граници, в която извършването на това, което се смята за морално, не винаги е правилният ход. И те преценяват по различен начин собственото си поведение, дори ако външният свят не го прави.

Какво означава всичко това за служителите на мениджъра?

Когато се сблъскате с мениджър, който определяте като агресивен, осъзнайте причините за това и помислете към каква цел е насочена агресията.

При мениджър, който гони големи цели, превключването на същия мисловен режим, може да доведе до възможности за личен растеж и върхови постижения. Непревключването пък може да означава прегаряне в опитите да поддържаш несвойственото темпо.

Винаги се старайте да сложите правилните граници около своите най-важни ценностинезависимо с кой от двата типа агресия се сблъсквате. Така пазите себе си от стреса и намалявате негативното влияние. А също – отваряте възможности и за поява на други подходи в работата.

И не контраатакувайте – опитите да стигнете победа чрез „груба сила“ в налагането на Его в офиса обикновено завършват зле не само за директните участници, а и заразяват целия екип.

Агресивни мениджъри в организацията - какви видове са те и как влияят на работния процес?
Агресивни мениджъри
%d блогъра харесват това: