Това е първата от поредица статии, насочени към поведенията, които „убиват“ лидерството.

А темата, с която избрах да започна, е за една от най-токсичните човешки черти изобщо. Но когато е в бизнес среда? Арогантност, демонстрирана от лидерите е особено вредна. Съвсем спокойно бихме могли да заменим „лоши“ с „арогантни“ в популярната мисъл, че хората не напускат компании, а мениджъри.

Арогантните мениджъри унищожават мотивацията на хората си и могат да върнат организацията години назад в развитието – заради непостигнати цели и текучеството, което генерират с поведението си.

Но за какво точно говорим, когато говорим за…

Арогантност?

Помислете за съвкупността от поведения на неблагодарни лидери, които омаловожават стойността и приноса на други хора, за да изпъкнат самите те като компетентни и можещи.

Тук влизат самоизтъкване и твърде много АЗ-изказ, показване на неуважение към хората и техните идеи, саркастични забележки и невербална грубост, даване на неработещи решения и тяхната защита. Също – „присвояване“ на успеха, но обвиняване на другите за неуспехите, както и всичко друго, което издава нездравословната нагласа, че лидерът вярва: аз съм много по-добър от вас!

По-рядко прикрита, много по-често арогантността е видима за всички около подобен тип лидери.

Как точно изглежда?

Рашков, тая фирма я управляват умни хора, много умни! Умните хора са решили, че аз съм мениджъра, не ти. Затова, колега, гледай си там целите и не ми давай акъл. Аз съм шефа, аз решавам и ако не ти харесва – десет други чакат за твойто място!“ – една от моите близки срещи с нея.

Сигурен съм, че веднага ще си припомните и свои лични сблъсъци с проклятието „арогантност“. А ето и един фантастичен пример за такъв тип лидер, блестящо изигран от Кевин Спейси в комедията „Шефове-гадняри“:

Но… под маската на корпоративно всемогъщество, което излъчват, арогантните лидери често крият липса на увереност в собствената си значимост. И изследване от 2010 показва, че арогантността често е… просто защитна реакция, отчасти в отговор на ниско самочувствие.

Въпреки че за арогантност на работното място се говори от сравнително скоро, има я откакто хората създават организации.

Но кои са причините да получи толкова внимание в първите години на нашия век?

Бурното развитие на бизнеса и глада за хора принуди много компании да поставят необучени, недоказани хора на ръководни позиции. И тези хора постигат някои успехи – заради инерцията на компанията, страхотен продукт или добър екип. Понякога – въпреки личните си качества.

А експлозията на социалните медии направи дефицитите в тяхното поведение видими за обществото. И защото компаниите не адресираха проблема, по някакъв странен начин арогантността се превърна в „новото нормално“.

И през ноември 2009, авторитетното списание TIME обяви: „Живеем в ерата на арогантността!“

Кога, защо и за кого е проблем?

Няма да е преувеличено, ако отговорим: за всички!

Много работни позиции изискват непрекъснато взаимодействие между служителите и мениджъри. Това означава интензивен контакт с проявите на лидерска арогантност. И мащабно изследване на арогантността от 2012-та показва, че за служителите на арогантни шефове последиците са нисък екипен дух, трайно намалена мотивация и ангажираност в работата, а резултатите, доколкото ги има, идват заради натиск и лошо отношение.

А те генерират сериозни количества стрес за „мишените“ на лидерската арогантност. Но нейните ефекти не се ограничават до непосредствените жертвите на такова поведение.

Една от най-силните отрови за лидерството е проявата на арогантност

Ким Скот пише в „Radical Candor“ че именно поради интензивната война за кадри, хората виждат, че има други, по-добри работни места. Логично, отказват да плащат „the asshole tax„.

Ако не харесвате шефа си, напускате, знаейки, че десет други компании ще се наредят, за да ви наемат.

А от изтичането на таланти, компаниите губят милиони евро годишно за подбор, обучение и… нов подбор.

Косвената загуба – увреден е и брандът на работодателя. Попитани за обратна връзка, по-често напускащите хора говорят негативно за токсичната култура на компанията Х като цяло, а не за поведението на нейния мениджър Z.

Най-накрая, от своята арогантност страдат и самите лидери.

Техните резултати се влошават трайно във времето и така режат собствения си клон. Когато става дума за ръководители от типа на Джоузеф Касано в AIG, катастрофата на организацията е видима за всички.

Но много по-сериозен е проблемът с ръководители на средните управленски нива. Те понякога остават на мястото си с години и създават трайно токсична работна среда.

Как да работим с нея?

Предвид вредите от прояви на арогантност на работното място, важно е лидерите и компаниите да говорят открито за проблема.

И най-вече – да предприемат стъпки за превенция.

За щастие, арогантността е група от поведения, които бихте могли да промените с упорита, фокусирана работа. Едно добро начало е да осигурите на такива хора периодична, откровена 360-градусова обратна връзка и ясен механизъм за лична отговорност.

Защо?

Защото сред защитните реакции на арогантните ръководители е да заглушават обратната връзка. Пазейки своята представа за превъзходство, те остават глухи за ефектите от действията си в работната си среда и блокират информация, която би довела до осъзнатост и промяна.

Също – подкрепете човека като му дадете възможност да работи с ментор или коуч.

Или го прикрепете към друг ръководител, който е ролеви модел за смирение – естествената противоотрова за арогантността (повече за суперсилата на смирението вижте в тази статия). То е способността да видиш точно себе си в контекста на постиженията си и ролята, да оцениш приноса на хората около теб и самите тях като личности, без чийто труд твоя успех би бил невъзможен. Където има смирение, има благодарност и доверие, а това са някои от ценностите, които движат всяка една организация напред и нагоре.

Обратно, където позволите на арогантността да царува, бързо ще отровите атмосферата на екипи и цели организации.

А ако се нуждаете от тренинг програма за лидерите във вашата компания, чудесно решение е Ефективност за мениджъри, в която развиваме умения за основано на овластяване лидерство. Достъпна е присъствено и онлайн, на български и английски език. Поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com – Росен Рашков

Отрови за лидерството: Арогантност
%d bloggers like this: