Веднъж, Айнщайн трябвало да даде необикновено интервю.

– Имам само един въпрос – изненадал го журналистът – Кой е най-важният въпрос, който може да си зададе един човек?

След известен размисъл, великият физик отговорил:

– Най-важният въпрос за човека е: „Приятелско място ли е Вселената?

 – Но… как може това да е най-важният въпрос? – смутил се журналистът.

– Защото отговорът му определя какво ще правим с живота си. Ако виждаме Вселената като приятелско място, ще живеем, изграждайки мостове. Но ако я виждаме като враждебно място? Ще изправяме стени през цялото време! Ние решаваме…

Какво са очилата?

Всеки ги има, но малко хора съзнателно си задават въпроса през какви „очила“ гледат към своя свят.

А „очилата“ са предубеждения, вярвания и нагласи, които са толкова естествена част от нас, че рядко ги съзнаваме. Но те определят KAK виждаме света, а следователно и решенията, поведенията и резултатите ни.

Създаваме ги в опита с хора и ситуации, чрез историите, в които вярваме – наши и чужди, превръщаме ги в рамка на мисленето ни – индивидуално и организационно.

Пример: през 2020 работих с мениджър, да го наречем Иван, който има следните „очила“ – не наема дами за мениджърска позиция, защото „не биха могли да понесат емоционалното натоварване от стресова търговска среда„.

А защото е head of department, постепенно неговото мислене е станало „нормата“ за целия отдел и ако дама иска развитие, трябва да напусне.

Как да махнем очилата?

Всичко започва с осъзнатост, че ги имаме.

Ето едно упражнение: разделете обикновен лист на две колони. В дясната колона запишете как сте аргументирали някое свое решение от последните дни, с което хората около вас не са били съгласни.

Постарайте се да опишете възможно по-точно думите и доводите, които сте използвали.

В лявата колона? Запишете какво наистина си мислехте!

Сега, някои ръководители, като „Иван“ от примера, биха ни уверили, че казват това, което мислят.

Само че ако сте наистина честни със себе си, колоните в упражнението може да изглеждат така:

Дясно: „Имаме много по-подготвен кандидат.“

Ляво: „Жените са емоционално неустойчиви. Ако направи грешка и аз я овикам, ще ми се разреве.“

Сега помислете защо би имало такава разлика? И въпросът не е само да изведете мислите си в лявата ви колона – вие вече си ги знаете.

Истинският трик е да се осмелите да ги оспорите: дали наистина кандидатът „не става“ или това се дължи на вашите „очила“, през които го виждате? Затова, запишете пет причини ЗАЩО вашите мисли от лявата колона не биха били верни?

Например:

  1. Кандидатката Х има 4 години успешен опит на сходна позиция в по-голяма компания, каквато ние се опитваме да бъдем.
  2. Преживяла е преместване в друг град и друга компания, и отново показва успехи
  3. При нас работи добре с двама трудни клиенти и т.н.

Така, при следващи ситуации, бихте могли да погледнете една идея по-обективно. Защото, както би казал Айнщайн – ние избираме как да гледаме на своя свят. 

Имате ли нужда да махнете „очилата“ на ръководителите във вашата компания, в лидерската ни програма имаме практичен workshop за работа със слепи петна и предразсъдъци, а детайли и оферта можете да получите на rosen@rosenrashkov.com и в LinkedIn: Росен Рашков

През какви „очила“ гледаш?
%d bloggers like this: