Може би разговорът за лични граници в офиса изглежда някак… второстепенно в условията на икономическата несигурност днес.

Само че, когато кризата премине (а тя ще премине!), ще се върнем отново към традиционните въпроси, за които трудно намираме решения в нормално време. Ангажираност на служителите, лична мотивация, workplace diversity… И те имат много общо с ежедневните взаимодействия между работещите хора.

Честно казано, голяма част от тези взаимодействия не се случват толкова добре, колкото би трябвало (и ни се иска!)

Днес ви каня да използвате малко време и да си зададете 3 въпроса, които ще ви помогнат да помислите за личните си граници и промените, които бихте искали да въведете, така че, връщайки се в офисите, някои неща да тръгнат по-добре от преди…

Първият въпрос за твоите граници

Много често говорим за границите като общо понятие. Но ако искаш да работиш с тях, нужно ти е разбирането какви са различните видове. Помисли за два от тях:

Твърди граници – всички твои правила, с които създаваш дистанция между себе си и останалите. Така пазиш своето време, енергия и ценности. Независимо какви са правилата на средата и културата, ти отстояваш своите твърди граници. Например твърда граница би могла да бъде да не обсъждаш интимния си живот в офиса. Или да не поемаш проект, по който е работил друг, ако не получиш детайлна по твоите критерии информация.

Гъвкави граници – тези, които изкривяваш и от които правиш изключения. За да работят добре, нужно е да изясниш за себе си за кого какво може и какво – не. В противен случай, показва изследване на професор Уилям Бекер, „гъвкавите работни граници често се превръщат в „работа без граници“, компрометиращи здравето и благополучието на служителите и семейството им.“

Пример за гъвкави граници – колко често и каква работа поемаш вместо хора в екипа в името на добра колегиалност. Логично, първият въпрос е:

Кои мои граници в момента са твърди, кои са гъвкави и къде имам нужда от промени?

Вторият въпрос…

Може би вече сте чували от мен историята за мениджър, който влезе в коучинг сесия с 20+ задачи в своя to-do-list. Може би самите вие сте такъв мениджър. След като внимателно анализирахме списъка, се оказа, че истински важните задачи, които придават стойност на работата му са по-малко от 1/3 (правилото 80-20 в действие!).

Останалите задачи? Една част от тях – разултат от обратно делегиране. Други – задачи, които човекът си е поставил сам и дори не би искал да върши, но си мисли, че някой друг /шефът/ ги очаква от него. Или го движи изгарящото „ТРЯБВА“ – зад което няма реална нужда или стойност, но така е насадено от култура на компанията, предишен опит или peer pressure.

А здравословните граници се дължат на умението да кажеш „НЕ!“ на някои неща. И да го направиш осъзнато.

На какво се преструвам, че не мога да кажа "НЕ" в работата си, а имам нужда да го направя?

Последният въпрос…

Можеш да си зададеш двата въпроса дотук и в обратен ред. Първо да дефинираш всичко, на което искаш да кажеш „не“ и да ограничиш достъпа до своите време, пространство, енергия. И после да помислиш каква граница ще бъде здравословна за теб – твърда или гъвкава.

И когато имаш отговорите си, ще бъде лесно да очертаеш границите. Само че това е по-лесната задача. По-трудно е да ги отстояваш във всекидневните взаимодействия. Въпросът, който да си зададеш:

Ако така изглежда моята граница, какво е нужно да направя и какъв човек е необходимо да бъда, за да си гарантирам, че я отстоявам?

Отговорите

Вярвам, че имаш резултат, който е полезен за теб. А ако ти е трудно да поставиш сам/а своите граници в професионален или личен план? Използвай професионален коучинг. КАк?

Подарявам ти БЕЗПЛАТНА коучинг сесия за поставяне на твоите граници! Вземи я сега на 0878921000 или задай въпросите, които имаш на rosen@rosenrashkov.com

Link за сваляне на Udemy workplace boundaries report 2019

Граници: Кои 3 въпроса не си задаваш?
%d bloggers like this: