Метафората се роди един петък в тренинг зала. И като много други спонтанни неща, е силна, защото в нея има нещо вярно. Доколко – преценете сами.

„Залогът като граматическа категория е отношението, което има подлогът към глаголното действие.“

В лидерската граматика, степента на ангажираност към задачите и мисленето за процесите се определят от залога в речта на мениджъра.

Деятелен залог – аз изпълнявам целта.

Страдателен залог – бяха ми дадени твърде високи цели.

 Възвратен залог – аз си върша работата, но…

Когато забележите, че вие като ръководител говорите повече в страдателен залог, е време да сложите пауза и да се запитате в кой момент сте изгубили отговорността върху цели и процеси.

А какво би се случило, ако от тази позиция говорите с хората си?

Класически пример за подобно мениджърско поведение е „От нас искат“ или „шефът каза“ и е бърз и сигурен начин да изгубите авторитета си. Това, което чуват хората ви, е че може би и вие не сте съгласни със задачата, която се опитвате да им „продадете“ и така засилвате и техните съпротиви.

Преди няколко месеца работих с директор на производство, който беше стигнал именно до живот в страдателен залог.

В коучинг разговорите преминаваха под знака на „Бях извикан и с мен беше проведен разговор“ или „Бяхме накарани, въпреки че не ни беше дадена информация“ и така нататък.

Очевидно, с това свое поведение директорът започна да губи авторитет пред хората си и въпреки респекта към позицията, те все по-често го игнорираха и действаха през него. Което водеше до нови конфликти.

Замислих се какво се случва тук.

Защо би искал да влезеш в страдателен залог?

Защото тогава от теб пада цялата отговорност и решенията взема някой друг. Със своята съпротива ти им пречиш да се случат, а когато в крайна сметка се провалят, започваш да обвиняваш – че не разбират, не знаят, не те слушат – дори и да не си казал нищо.

Добавям към списъка и изречения без действителен подлог, като „целите трябва да се постигнат, задачата ще се изпълни, проектът ще се случи…“

Проблемът с такава комуникация?

Ръководителят не поема отговорност, не възлага отговорност на хората си и не я изисква от тях. Тогава, резултатите често са лоши, защото комуникацията е предизвикала хаос в редиците.

Хората не знаят какво реално се очаква от тях и заради натиска, скрит в „трябва“ и „ще“, се активизират.

Но всеки прави онова, което си мисли, че се очаква от него и така мениджърът неволно създава ефект на хамстер-колело.

Хората са свършили някаква работа, само за да разберат, че не са свършили правилното/очакваното.

Възвратният залог във вашата граматика

При него ключово е съдържанието след „НО“ – там са историите, които разказваме сами на себе си защо нещо не може да стане.

Там е мястото за истинската ти работа като мениджър.

Защото след „но“-то са всички онези страхове, колебания, притеснения, оправдания и извинения, които ограничават хората ти (или теб). След „но“ има поток от негативна енергия. И тя сякаш спира движението.

Ако се замислите, в изказа на страдателния залог също има оправдания. Само че те са насочени към миналото и желанието да избегнеш последиците от това, което вече се е случило – класически пример, на който се учим още от деца – „Ами то така си беше!“

В режим на възвратен залог обаче, оправданията са насочени към бъдещето – „идеята ти е добра, но при нас това няма да стане“.

Опитвайки се да убеди теб, човекът всъщност убеждава себе си, че нещо е невъзможно, от него няма нужда или смисъл и по този начин блокира идеи и инициативи.

p.s. В мениджърската граматика, правилната употреба на всеки залог определя резултатите от комуникацията. С този пост ви каня да се замислите вие кой залог използвате най-често?

Още добри уроци за успешна комуникация имаме в лидерската тренинг програма Ефективност за мениджъри – създадена за компании, които вярват, че път към устойчивите резултати е развитието на хората им. Поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com – Росен Рашков

Граматика за мениджъри
%d bloggers like this: