Обикновено давам в упражнението 5 минути на участниците да си подготвят стратегия – и те никога не са достатъчни.

Разбира се, това е една от целите: да поставя под стрес от краткия срок хората (както се случва в работата им), за да анализираме после как това влияе на решенията им.

А ето че в група №2 (от общо 4) още на третата минута се провикнаха:

„Готови сме! Да започваме!“

Половин час по-късно, те завършиха на последно място, с най-много грешки. Анализирайки стратегията им, причината бързо стана ясна: проява на групово мислене.

Но какво означава това?

Груповото мислене e интересна и опасна част от екипната динамика.

То се случва, когато хората в екипа (или компанията)започнат да ценят повече единомислието и съгласието, вместо да предизвикват идеите на колегите си или да представят своите собствени мнения и идеи.

Както се случи и в нашата игра, проявата на групово мислене може да доведе до изкривявания в процеса на вземане на решения и да доведе до избор на неудачни стратегии с лоши резултати.

Кога се случва?

Конкретно, в група №2, Станчо, харизматичен неформален лидер на екипа, гръмогласно пое инициативата и разтълкува (явно погрешно) правилата на играта, едновременно с това давайки и стратегия на хората си.

А те бързо и единодушно се съгласили с единственото предложение.

Така и екипи с напористи лидери, които налагат своите гледни точки, са склонни да развият групово мислене.

Разбира се, това е само една възможна причина. Според моя опит, групово мислене може да се появи и когато:

  1. Липсва разнообразие в екипа: например хора, израснали само в тази компания, които бързо виждат „очевидните“ решения, но заради ограниченията на статуквото не забелязват „скритите“ възможности.
  2. Както в играта, стресът от свръхкратки срокове може да провокира екипа да се съгласи за първото решение, което изглежда добро, просто за да пристъпят към действие.
  3. Ирационални решения, основани на самочувствие и/или идентичност – например „Ние сме… и това е нашият начин“ – дори и начинът да е неадекватен в ситуацията.
  4. Предполагаме, че мълчанието на останалите в екипа по дадена тема означава съгласие и не искаме да хвърляме камък във водата и др.

Самооценката

Погледнете следващите десет твърдения и си отговорете за всяко от тях с „да, понякога или не“. Получавате за всеки отговор „Да” 2 точки, 1 точка за „Понякога” и 0 точки за „Не”.

  1. Над 80% от идеите в екипа ни идват от лидера.
  2. Има очевиден натиск от колеги по определени въпроси.  
  3. Често подкрепям екипни решения, които не харесвам.
  4. Премълчавам своите идеи, когато колега е емоционален за свое предложение.
  5. В екипа игнорираме мненията на несъгласните хора.
  6. Сблъсъкът на идеи в екипа ни е рядкост.
  7. Когато очевидно колегите са съгласни с идея, подкрепям я и аз.
  8. Хубаво е, че всички в екипа сме на едно мнение по повечето въпроси.
  9. В екипа ни липсва човек, който да играе „Адвокат на дявола“.
  10. Имам чувство, че филтрираме информацията за да подкрепя нашите решения.  

Ако имате между 0 и 6 точки – поздравления, вие работите в екип с многообразие на идеите и перспективите. Споделете вашия опит в коментарите!

Ако имате между 7 и 13точки – май груповото мислене се прокрадва във вашата работа. Помислете: къде забелязвате най-силно влиянието му и какво е нужно да промените, за да намалите ефекта му?

Ако имате между 14 и 20 точки – Ох! Вие спешно се нуждаете от промяна на културата си за вземане на решения и… фантастична тренинг програма за ръководители, пректирана и достаена от Росен – а детайлите са на rosen@rosenrashkov.com или в LinkedIn.

Групово „мислене“
%d bloggers like this: