„Как да говоря с колежка, за която имам съпротиви?“ попита ме Н.П., мениджър, 31, в коучинг сесия.

И това е чест казус в работата на ръководителите. С времето се натрупват притеснения да разговаряте с хората в екипа ви по определени теми. А те прерастват в удобни извинения да не направим нещо.

„От къде идват тези съпротиви?“ е един добър въпрос, който бихте могли да си зададете.

Н.П. ми нахвърля списък с дребни ежедневни раздразнения, които са се натрупали във времето… И са се превърнали в етикети, които мениджърът е залепил на човека си – „Тя просто си е такава!“

А може би не е!

Какво стои зад вашите извинения?

Всички понякога си създаваме извинения.

Но само ако изберем да не работим с тях, те се превръщат в ограничения на продуктивността ни.

„Какво би се случило, ако редовно адресираш тези поведения?“
„Тя ще се засeгне и нещата ще се влошат.“

Така извинението да не адресираме проблема става единствената възможност (ограничението), която виждаме пред себе си.

Веднъж извинение – защото тя е била разстроена, втори път извинение – защото бързах за друга среща… Ето как извинението се превръща в навик (или съпротива) – а ограниченията идват от нещата, които периодично избираме да/не правим.

Как да работим с нашите извинения?

„Тоест аз съм проблема?! Да не работя добре с Нея?!“

Да! Зад извиненията се крият и затруднения, които сме създали сами. А потърсим ли причините за тях, можем да осветлим ограниченията си и да работим с тях.

И да решим проблем, който до тогава не сме подозирали, че съществува…

Извинението винаги е субективна невъзможност, която създаваме сами.

Нещо е възможно по принцип, но не и за нас – защото имаме свои „основателни“ причини. И добра първа стъпка, когато „хванете“ свое извинение е да го приемете за сигнал, че някъде отказвате да поемете нужната отговорност.

Разпознаете ли извинението, го превръщате във възможност за развитие.

Ако откриете, че създавате оправдание, задълбайте отвъд причината, която си посочвате сами. Когато изследвате въпроси като „Защо не искам да проведа такъв разговор с нея?“, е възможно да стигнете до по-сериозни мотиви за вашето поведение.

Например – не искате да проведете по-остър разговор, за да не застрашите представата, че сте „готин шеф“.

И да осъзнаете, както Н.П., че избягването на проблемните поведения на човека има точно обратния ефект за всички останали в екипа. Защото за тях едва ли позволяването на различни стандарти ви прави готини.

Следващата стъпка?

Когато знаете кой е генераторът на извиненията ви, да намерите начини да го „изключите“.

Често това става, когато започнете да правите точно нещата, от които се притеснявате. В случая на Н.П. – редовни разговори с дамата от казуса му. Дори и когато има истински причини да не се случат – разминавания в графиците, спънки в последния момент и т.н.

Шест месеца по-късно, няма ги проблемните поведения, а дамата е сред разглежданите за промотиране хора в екипа.

Извиненията са тема от тренинг програми Ефективност за мениджъри и Резултатно-ориентирана комуникация, в които развиваме умения за основано на комуникация лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски. Поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com – Росен Рашков

Извинения = ограничения
%d bloggers like this: