За цитатите…

„Когато ти идва да се откажеш – спомни си защо си започнал“ е често ползван мотивиращ цитат.

И работи в двете посоки – наистина е добре да си спомним ЗАЩО започваме нещо. И да влезем дълбоко в причините му.

Спомни си за моментите, когато буксуваш… Стигаш до средата на плана си и… губиш интерес, фокус и започваш да отлагаш. Замисляш се дали… да не се откажеш?!! 

да се откажеш или не - това е въпросът
И тук цялата поп-култура ти се стоварва отгоре с още цитати и внушения, които ти казват „Моментът, в който мислиш за отказване, е моментът, в който да упорстваш най-здраво!“ или „Винаги е твърде рано да се откажеш!“ и най вече – „Откажеш ли се веднъж, ще ти стане навик“.
Пълни глупости!
 
Някога и аз имах такова мото – „Fighters don`t quit, quitters don`t fight“ – дори беше в сигнатурата на служебния ми мейл. А след това по трудния начин научих, че дори и да си мега Fighter, можеш да се окажеш въвлечен в чужда битка… И да я водиш можеш да се окаже начинание, в което за теб има само загуби.

Да, точно това казвам!  Понякога просто трябва да се откажеш.

Само че преди да изоставиш проект или цел, в която си инвестирал време и усилия има един важен момент. Да оставиш емоциите настрани, за да прецениш предимствата и ползите – и да убиеш проекти, които се превръщат в стената, в която се блъскаш отново и отново.

Обяснението…

Тук ще си помислите – много просто, защо тогава не го правим?

Нарича се „ескалация на тежестта на ангажимента“. След като вложим време, енергия и ресурси в преследване на цел, ние сме склонни да продължим да инвестираме дори в очевиден провал. Защо?

Да се откажеш от неработещо решение - как?
 
Тук е моментът да си спомните за комарджията, който губи няколко разигравания поред, но продължава да вярва, че в следващото късметът ще се обърне.

А когато стане дума за работа? 

Една от сериозните причини да буксуваме е застрашеното ни его. Ако спра сега, как ще изглеждам? Какво ще си помислят другите за мен? И това мислене тласка хората да продължат да упорстват… стоейки на едно място, или тръгвайки назад. Когато човек взема решението да продължи от тази позиция, възможният резултат е само един… The show must go on!

 Решението… 

Задай си няколко въпроса.

  1. Колко време и усилия влагам в това и какво ми носи?
  2. Кой печели най-много от това – аз или някой друг?
  3. Какво ще се случи, ако вложа същото време и усилия в друг проект?
  4. Какви мои ценности осъществявам в преследването на тази цел?
  5. Кой ще бъда аз, когато я изпълня?
Фокусираш ли се върху егото си, разсъждаваш от повърхностната позиция как ще изглеждаш. За някой друг. 
Измествайки акцента върху как ще се чувстваш и какво наистина искаш,се връщаш към себе си. Когато човек погледне на ситуацията от по-дълбоката позиция на своята личност, той не се тревожи толкова за егото си. Тогава виждаш цялата картина и да прецениш кое е най-важно за него самия. 
И така, кога да се откажеш от неработещите за теб решения?
Щом усетиш, че се намираш в застой, задай си тези въпроси. Отговорите им могат да ти помогнат да подредиш себе си. И ако все още не знаеш как да продължиш, работата с коуч е един много добър вариант да разбереш. 
да се откажеш като стъпка към твоето щастие.
Кога да се откажеш от неработещо за теб решение?
%d bloggers like this: