Това е истинска история, макар и с някои променени детайли.

Иван е нов мениджър на търговски екип и почитател на Манчестър Юнайтед.

Защото Иван управлява екип от 9 мъже, футболът често е тема на разговори и около играта се върти културата на екипа. Двама от хората на Иван също са фенове на Юнайтед, няколко са фенове на Барса и Реал, един е фен на Милан.

А един изобщо не гледа футбол.

В първите няколко седмици всичко изглежда нормално като за фенове – словесните престрелки в понеделник след футболен уикенд, обсъждането на европейските приключения (или отсъствието от тях) през седмицата. Но…

След няколко седмици вече се забелязва тенденция в отношението на Иван.

По-лесно приема идеите на хората от Манчестър, които описва като инициативни и креативни. Почти винаги отхвърля идеите на човека от Милан. И демонстрира скрито пренебрежение към човека, който не гледа футбол – например несъзнателно го изключва от неформалните разговори на екипа.

Минава тримесечието и Иван трябва да разпредели нови цели на екипа.

Без видима търговска логика, той намалява с около 10% целите на манчестърци. Ще познаете ли къде ги е преместил? По-малко при човека от Милан и повече при този, който не гледа футбол. Повтарям, това е истинска история!

В която, неусетно, Иван е станал жертва на…

Ефект на ореола и рогата

Описан е още през 1907. Но сигурно съществува, откакто има хора и всеки ден сме негови неволни жертви.

Да, и ТИ също.

Нарича се Ефект на ореола и представлява склонността да видим в някого дори само едно положително (според нас) качество. И автоматично, най-често несъзнателно, да направим позитивно заключение за цялостната личност.

Ето как изглежда едно от класическите изследвания на ефекта: показват на десетки доброволци снимка на привлекателен човек и ги молят да го опишат.

Какво се случва?

Участниците описват хората като интелигентни и добри по характер, без да знаят нищо друго за тях. Визуалното впечатление (или принадлежността към определен отбор) е напълно достатъчно, за да припишем на някой и черти на характера или да отсъдим за професионалните им качества.

Ефектът си има и своята тъмна страна.

Когато на участниците показвали снимки с не толкова привлекателни хора, описвали ги като глупави, лоши и злобни, единствено заради видяното по лицата им. Нарича се Ефект на рогата и позволява негативното ни впечатление за някого или нещо от само едно качество да промени нашето впечатление за тях като цяло.

Например, ако не харесвате футбол, може изведнъж да се окажете неангажиран, пасивен и с проблеми в комуникацията. И с по-високи цели!

Ефект на ореола и рогата

А защо е проблем?

Ако ви се струва несериозно…

Тази когнитивна заблуда е толкова мощна, че през 2014-та Google я включва на първо място в своя процес за калибриране на мениджърите преди разговорите за оценка на представянето.

Защо?

Защото Ефектът на ореола и рогата е постоянна грешка в преценката. Тя поставя личното ни отношение пред реалните качества на човека. А когато сме си изградили предубеждения, ние правим всичко възможно, съзнателно или не, да си ги защитим.

За повлиян от нея лидер, обратната връзка, оценките и повишенията биха идвали не от място на обективност, а от индивидуалните предпочитания, предразсъдъци, политическа идеология, сексуални предпочитания и т.н.

Изследване на Journal of Economic Psychology показва, че има разлика дори в нивата на заплащане единствено заради външния вид на служителите.

Независимо дали става дума за ефект на ореола или рогата, ръководителите оценяват хората си през една характеристика, а не заради цялостното им представяне и принос. Например ентусиазмът на служителя може да обезсили в очите на мениджъра липсата на знания или умения.

При всички случаи това е проблем за ръководителя, защото според хората около него той просто не е обективен. Бихме го разтълкували като игра на любимци и ще загубим доверието си в човека, който сам създава различни стандарти и награждава или наказва незаслужено.

Как да се справим?

В Google работят някои от най-умните хора на света.

Но дори те не са застраховани от капана на този ефект. За да се предпазят от последиците му (грешки в подбора, пропуснати възможности, напускащи таланти), те изискват от своите мениджъри да обсъждат в група оценките си. А преди самото обсъждане правят преговор на някои от по-честите грешки – ефект на ореола и рогата, ефект на центрирането, грешката на наличността и други.

В повечето бизнес култури обаче, тази практика отсъства.

Какво бихте могли да направите вие?

Вземете второ мнение от някой, който има свои наблюдения върху човека. Ако интервюирате кандидат, поканете още някой с вас. И им кажете предварително какви поведения и умения търсите. После проверете дали сте ги открили в разговора, или сте спрели търсенето в първите минути, очаровани от първото си впечатление за кандидата.

И от време на време калибрирайте себе си с въпроса: Къде, кога и за кого имам склонност да поставям „ореол“?

Още един ефективен начин за работа с когнитивни заблуди и слепи петна има в тренинг програма Ефективност за мениджъри, в която развиваме умения за основано на комуникация лидерство. Програмата е достъпна присъствено и онлайн, на български и английски език. Вземете оферта на 0878921000 – Росен Рашков

Ореол и рога за мениджъри
%d bloggers like this: