Не съм сигурен дали се отнася за теб, но може би имаш такива мениджърски разговори…

От тях излизаш с ниска енергия и хем се радваш, че разговорът е приключил, хем си в емоционален водовъртеж. Защото зад привидното съгласие, усмивките, комплиментите и ръкостискането, чувстваш, че нещо не е наред и се напрягаш. И някак неусетно започваш да избягваш разговорите с този човек.

А когато липсва общуването, страдат отношенията.

Причини за пасивна агресия

Пасивна агресия в разговорите има, когато умишлено и прикрито изразяваш гнева си към някого. Целта ти е да не разпознаят емоцията – защото те е страх от последиците. Така че проявяваш чувствата си индиректно – чрез поведения като оттегляне от разговора и уклончиви отговори като „добре“ или „както кажеш“. Но пасивната агресия е повече от това…

Обикновено, всичко започва с неразрешен конфликт, който провокира гняв в човека срещу теб.

Напълно възможно е да мислиш, че нещата между вас са ОК и да не забележиш първите знаци на скритата емоция. Но тя си е там, разпалвана от възприятието на другия за ситуацията. И оставена без внимание, скрито руши отношенията ви, често дългосрочно.

Къде живее?

Няколко фактора са нейни катализатори. Може да е резултат от култура, в която директното изразяване на емоции „не е насърчавано“. И когато не можеш да покажеш чувствата си открито, търсиш начини да канализираш гнева. Понякога е въпрос на ситуация, в която проявите на агресия не са социално приемливи, например при бизнес среща със senior хора.

И понякога е просто лесното решение. Когато да отстояваш себе си е трудно – например при обвиняващ ръководител или човек, който не приема други мнения, пасивната агресия може да изглежда като по-лесен начин да се справиш с емоциите, без да се конфронтираш с източника на своя гняв.

Как да я разпознаеш?

Тя има много лица.

Отричането на чувствата на гняв е класическо пасивно агресивно поведение. Също – умишлено създадена неяснота, когато се очаква категорично решение, отлагане, оправдания, сарказъм, комплименти, които не са комплименти, заемане на позиция на жертва – както да привлече внимание и съчувствие, така и да вмени вина, че го поставяш в позиция на неспособност.

Зад всички тях е очевидната разлика между думи и поведение. Вместо да бъде откровен за чувствата си, другият ще настоява: „Не съм ядосан“, дори да виждаш, че кипи отвътре. Отричайки това, което чувства, и отказвайки да разкрият емоциите си, те изключват по-нататъшната комуникация и обсъждането на проблема.

Как да разпознаеш проявите на пасивна агресия в себе си?
След всичко прочетено днес, започни да работиш с пасивната агресия, като започнеш от човека в огледалото

Когато я забележиш

Как да действаш?

Един начин е да не отвръщаш с явен гняв на прикрития гняв. Тогава в очите на околните, ти ставаш злодея. А за пасивно-агресивния колега си оправдана причина да се държи така.

Вместо това, маркирай чувствата на другия човек като факти и дай своето предположение (а не оценка!) как ги тълкуваш. „Изглежда ми се ядосваш, когато моля да провериш отново доклада. Може би считаш задачата за излишна и реагираш негативно. Това ли се случва?“

Възможно е да продължи да отрича.

Коварството при пасивна агресия е, че отричането и е много правдоподобно от човека, който я използва. Дори да се сблъскаш със справедливо възмущение или обвинения, че реагираш пресилено, не забравяй – те целят да привлекат внимание от околните, да те извадят от релси и те отклонява от конфликта, който поражда това поведение.

Дай на човека пространство и говори за емоциите и дълбоката причина за тях. Веднъж признае ли, че е разстроен, заедно сте на правия път към разрешаването на конфликта.

Още практични начини за справяне с агресията и общуване в трудни ситуации ще откриете в тренинг програми Ефективност за мениджъри и Резултатно-ориентирана комуникация, в които развиваме умения за основано на комуникация лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език. Вземете оферта на 0878921000 – Росен Рашков

Тихият убиец на комуникацията
%d bloggers like this: