Представи си ситуация: мениджър застава до бюрото на служител, който разговаря по телефона. Прави няколко движения с ръка, за да го „окуражи“ да приключи по-бързо и влиза остро в темата, която желае да обсъди.

Какво се случва с новия проект, Иване?

Мисля, че няма да ти е трудно да визуализираш сцената. Мисля, че всеки от нас е бил в позицията на Иван, когато се оказва въвлечен в нежелан разговор.

И мисля, че всеки от нас е бил и в позицията на мениджъра – когато спешността те тласка директно да навлезеш в личното пространство на човека отсреща. Води ни желанието да си свършим работата.

Вместо това обаче, получаваме неясна съпротива, необяснима за бързащото ни АЗ. И колкото са по-трудни разговорите, толкова по-голяма е тя. Нормално, когато сме пропуснали едно простичко правило в резултатно-ориентираната комуникация – да поискаме позволение.

Позволение – какво представлява това?

Просто да попиташ човека дали е съгласен да разговаря по този въпрос сега и едва тогава да започнеш. Получавайки неговото позволение да навлезете в темата, намаляваш съпротивата и отваряш мисленето му за възможности. Спестяваш и време, защото по-малко са опитите за увъртане и бягане от темата.

Намалява и емоционалното напрежение.

Искането на позволение е белег на социален такт. То е способност да се съобразиш със състоянието на другия, както и с доверието, което вече съществува между вас. Дейвид Рок казва, че веднъж изградени, нивата на позволение не се променят – дори хора, които не са се виждали дълго време, запазват степента на комфорт при споделяне и могат да продължат да надграждат от там.

Нека ти го докажа – избери си трима свои колеги.

Обзалагам се, че за всеки ще посочиш конкретни теми на разговор, който да проведете, без да си искате специално позволение. И сега, след като се усмихна, да продължим по същество…

Позволението и мениджърите

Заетите мениджъри често включват на автоматичен режим, особено в разговорите си. И приемат по default, че хората около тях имат същите лични граници, имат същият фокус и намерения за обсъждане.

И защото рядко двама души виждат еднакво ситуацията, моят съвет е – поискай позволение.

Позволение в разговора - статия от коуч Росен Рашков

Добре, но кога?

Защо не още в началото на разговора – като жест на внимание и уважение към личното пространство на другия.

Иване, бих искал да поговорим за новия проект – сега удобно ли е?

И дори да не е, лесно ще договорите удобен за двете страни момент разговорът да се случи. А ако започнете разговора на момента? Малко по-горе посочих нивата на позволението и те зависят от психологическата сигурност, която има с теб или темата човекът срещу теб.

Затова и всеки път, когато преминете на по-личен или дълбок етап от разговора, поискай отново позволение – в противен случай веднага ще усетиш някаква форма на съпротива – ще спре да слуша, ще премине в защитен режим на оправдания или отричане и т.н.

Как да го поискаш?

Няма универсален начин. Зависи от ниво на доверие, фирмена култура, история на отношенията. Дори и в ролята си на мениджър да не смяташ, че е нужно да искаш позволение от служител, да се съобразиш с място, заетост, емоционално състояние е знак за висока емоционална интелигентност. То прави разликата между разговори като:

М: Какво се случва с новия проект, Иване?
И: Всичко е наред, шефе, върви по план, не се тревожи. Сега правя нещо друго. Ще ти го пратя утре.

Или

М: Иване, бих искал да поговорим за новия проект. Ще отнеме около 10 минути да обсъдим проблемите в комуникацията с логистичен отдел. Сега удобно ли е?
И: Да, правя нещо друго, но проектът е важен.
М: Благодаря. Тук ли да говорим или в конферентната зала?

Вторият начин изгражда доверие и добри работни взаимоотношения. Когато човек се чувства по-сигурен в твое присъствие, много по-вероятно е разговорът ви да има добър резултат.

Допълнителна информация

Темата за позволението е част от тренинг програма „Резултатно-ориентирана комуникация„, подкрепяща мениджърите да:
– повишат личната си увереност да водят трудни разговори;
– да провеждат ефективни срещи за цели и резултати;
– да подобрят общуването си с колеги и служители;
– да провеждат мотивиращи, продуктивни срещи;
– да дават вдъхновяваща обратна връзка;
– да създадат високи стандарти за комуникация в екипите си.

Свържете се с мен за оферта и подробности!

А ако се интересувате от коучинг като инструмент на съвременните мениджъри, можете да видите и тези статии:
Как служителят разбира целите си?
Майстори на бумеранга или обратно делегиране
Корекция на прицел

С пожелания за успешна седмица,
Росен, rosen@rosenrashkov.com
0878921000

Позволение в разговора – как да го използваме?
%d блогъра харесват това: