Чувствате, че сякаш колега влага по-малко усилия в проекта, по който работите заедно?

„Може би е точно така!“ – ни казва ефектът „Рингелман“, открит в далечната 1913-та година.

Макс Рингелман, френски агроинженер, провел серия от експерименти и с изненада открил, че когато хората работят в група по някои задачи, те се стараят по-малко, отколкото когато действат сами.

Ето какво се случило…

Дърпайки тежест на въже, самостоятелно участниците успявали да издърпат средно по 63 килограма. Когато обаче дърпали по трима? Успявали да издърпат тежест от 160 кг – тоест около 53 кг на човек.

Но можете ли да предположите какво се случило в група от 8 човека?

Общото постижение било средно 248 кг, по около 31 килограма на човек. Усилието в групата намаляло до 48% от това, което хората влагали самостоятелно!!!

А през годините, експериментът на Рингелман бил повтарян отново и отново, в различна форма, но със същия изход. В спортни отбори, военни части и студенти, при поставена задача в група, хората се стараят по-малко, отколкото ако я вършат сами.

Ефектът на Рингелман и ръководителите

Сега, може би вие си мислите „Какво общо има тегленето на въже със съвременните офиси?“

Отговорът – може би повече, отколкото си мислите.

Известен още и като „социална леност“, ефектът на Рингелман бихте открили в екипи, където ръководителят е изместил фокуса си от индивидуалното представяне към груповото постижение.

Например – работна среща, в която физически „участват“ седем човека.

Но реално?

Само четирима допринасят с идеи и информация в дискусията. А мениджърът, съсредоточен върху разговора, не осъзнава, че… 42% от екипа просто си стои там и от време на време подхвърлят по някое „Да, точно така“…

Тоест, колкото по-трудно е да забележиш какво прави или не прави някой, толкова по-лесно е за него да не прави нищо.

Ефектът Рингелман: когато хората работят в група с неясни отговорности за крайния резултат, те се стараят по-малко, отколкото когато действат сами.

И сред водещите предизвикателствата за ръководителите е как да обединят хората в продуктивна работна група, без да „задействат“ ефекта на Рингелман.

Защото ако не забележите, че той действа?

Пада продуктивността на екипа, демотивирате хората, които работят по-съвестно и е възможно да ги натоварите неравномерно – задачи ще получават тези, които вече са си свършили работата. За сметка на онези, които работят по-неефективно.

Какво бихте могли да направите?

Истината е, че рядко някой съзнателно би искал да свърши лоша работа.

Много по-често, зад социалната леност в бизнеса стоят неясни отговорности. Затова, обединявайки хората за работа в група, първото нещо е да изясните какво е „резултатът от работата“ на всеки един човек. Ако се върнем към примера от експеримента на Рангелман – да изискате „неговите 63 кг“ и в екипната задача.

Второ, осигурете подходящо проследяване.

Целта е да помогнете на хората да държат отговорни както себе си, така и съотборниците си. Ако всеки в екипа знае за какви резултати са отговорни колегите му, става по-трудно да се отпуснеш.

И реагирайте бързо, когато забележите спад в индивидуалните усилия.

Трето – редовно отдавайте признание.

Ако пропуснете, много е възможно да откажете хората, които добросъвестно са вършили своята работа. За тях ще изглежда, че еднакво цените техните усилия и усилията на „скатавките“.

А вие не бихте искали това, нали?

Темата е част от лидерската тренинг програма Ефективност за мениджъри – създадена за компании, които вярват, че пътят към устойчивите резултати минава през развитието на хората им. Поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com – Росен Рашков

Кой страда от ефекта „Рингелман“?
%d bloggers like this: