„Искам да публикувам тези две статии… Наистина искам. И в същото време усещам много силна вътрешна съпротива.“ – тихо ми каза клиентката и наведе глава.

„Как би описала тази съпротива?“

„Саботажи от мен към мен, които застават на пътя към целите ми и ме спират, не ми дават да продължа напред.“

Контекстът

Всичко това се разигра в една от последните ми коучинг сесии. Внасяйки малко контекст в ситуацията, целта на клиентката за сесията бе работа по желанието да се доказваш вътре в себе си и как то изкривява отношенията ни с външния свят.

Влизайки по-надълбоко в разговора, се оказа, че имаме друга следа.

„На радара си имам нещо… Не знам какво е, просто чувствам, че е някъде там.“ И тръгвайки по тази нишка, се оказа, че изплуват въпроси, които са отдавна решени на рационално ниво.

Обикновено, тогава решаваме, че можем спокойно да продължим напред. Това, което се случва – липсата на решения на емоционално ниво се превръщат във вътрешни саботажи и водят до нагласи и поведения, които блокират лична и професионална продуктивност.

Позволи ми да те провокирам…

Има различни коучинг техники за работа с вътрешни съпротиви – от визуализации до сравнения с предишен опит. Тук любопитството ме поведе по различен път. Въпросът сякаш изригна от повтаряща се отново в сесията подтема.

как да мислим по различен начин за своите вътрешни саботажи?

„Какво би било различното, ако приемеш своите вътрешни саботажи вместо за пречки по пътя, за пазители?
Какво биха защитавали те?“

Мълчание… Още мълчание… Смях – радостен, искрен, пречистващ.

Последва водопад от думи, емоции и осъзнавания. Как и преди е имало подобна ситуация, в която нейната проактивност е довела до много критика от средата и загуба на съюзници. И че тази загуба е преживяна много тежко .

Затова сега съпротивите я пазят от нови, сериозни загуби на важни хора.

Какво е различното тогава и сега?

Изцяло различна среда. Някога, тези пречки по пътя са пазели по-голяма ценност. Днес, те все още са тук. Но в новата за клиентката среда се превръщат във вътрешни саботажи. И спират точно онези поведения и действия, които ще осигурят нейното възходящо развитие. Това води до по-дълбока, неясна борба на ниво идентичност.

„Ако аз не правя това, което наистина искам и е важно за мен, колко добър човек съм тогава?“

Когато се появи осъзнаването, съпротивите се изпаряват.

Енергията се отприщва и се излива в поредица от решения и стъпки за действие. Задачата на коуча в този момент е лесна – да внесе структура и да помогне на клиента да отсее най-важното, което наистина да свърши след сесията.

Вътрешни саботажи – в резюме

Няма да скрия, че съм много доволен от развитието на сесията за клиентката си. И съм благодарен за опита, който взимам за себе си и споделям днес с Вас:

Какво би се случило, ако мислим за вътрешните саботажи като за пазители на по-висши ценности?

В моя случай осветлихме остарели модели на мислене, следствие от негативен опит. Самото им осъзнаване доведе до отпадането им за клиентката.

вътрешнити съпротиви като съюзник

Когато се появи осъзнаването в клиента, важно е коучът да „улови“ енергията, преди да се разсее – и да я насочи в посока на по-големите цели на клиента. Да я вложи в план за действие, който започва „СЕГА“.

Последно – свързвайки опита си и с предходни сесии – поканих клиента сам да си създаде домашно, с което да помисли как прозренията от днешната коучинг сесия биха могли да се разпрострат и върху други области в живота му.

Така ефектите и резултатите от сесията биха били по-трайни и впечатляващи!

Вътрешни саботажи и какво се случва, когато…
%d блогъра харесват това: