Срещнах сериозна съпротива, когато публикувах идеята за смирение като лидерска добродетел.

Смиреният човек приема обстановката. Това са хора без характер и не постигат високи резултати.

Да си смирен означава да нямаш професионално самочувствие“ Или „Смирението води до окопаване. Ти знаеш, че си смотан, но също така знаеш, че може да бъдеш изместен от друг. И се започва процес на бетониране.“ бяха част от коментарите.

Което ме замисли – как разбираме смирението и правим ли разлика между смирение и примирение?

И че ако не го виждаме като суперсила, най-вероятно няма да я използваме. Но…

За какво говорим, когато говорим за смирение?

Според мен, в лидерството смирението е осъзнатост, че си част от по-голяма картина.

Например – че е невъзможно сам да постигнеш целите на организацията или екипа. Тогава започваш истински да виждаш другите като свои партньори и съюзници. Тогава си склонен да поискаш помощ за предизвикателствата на сложния, объркан, постоянно променящ се свят. И когато получиш тази помощ – да благодариш за приноса.

Защо бихте го нарекли суперсила? И какво означава "смирение"?
Дори супергероите на Marvel признават че не могат да се справят сами, а имат нужда от екип.
А не е ли точно супер геройство да укротим Егото си?

Смирението е осъзнатост, че има много пътища към успеха.

И ти знаеш само един от тях. Че нямаш и не е възможно да имаш всички отговори. Тогава си отворен към чуждите идеи, задаваш въпроси да ги получиш и ги изслушваш. Още повече, смирението е готовността да признаеш, че твоята идея не е най-добрата и да промениш позицията си. Ако се замислиш, великите лидери в историята на човечеството са именно тези, които постоянно са търсили по-добрите отговори, вместо да се задоволят с първата по-добра (или 🙂 най-популярна) идея.

Смирението е автентичност.

То е да покажеш човешката си същност – че имаш силни страни, но имаш и слабостите си. И за да ги преодолееш, разчиташ на силните страни на другите, докато на свой ред ги подкрепяш да израстват.

Смирението е активна лидерска роля, в която ясно осъзнаваш какво зависи от теб и какво не. И овластяващото вярване, че има решения извън теб, които си отговорен да потърсиш. А примирението? То е ограничаващото вярване, че нищо не зависи от теб. И затова каквото и да правиш, няма смисъл. Примирението е абдикация от лидерството.

Какво има, когато няма смирение?

Когато няма смирение, има Его.

Тогава, първо се опитваш да бъдеш това, което не си – Супер човек. И се опитваш да защитиш тази своя представа. Например – поставяш себе си пред екипа и организацията. Разрушаваш отношенията с опитите да прибереш цялата слава за себе си. Дори да получиш подкрепа, не отдаваш дължимото признание.

Когато има Его, има само един начин – твоят.

Отхвърляш чуждите идеи и не изслушваш хората, които виждат различните перспективи. Оправдаш се с лидерската позиция – нали си там, защото именно ти знаеш най-добре. За съжаление, това е донякъде нормалната тенденция. Издигайки се в йерархията заради добрите си резултати, лесно е да станеш арогантен.

Къде в кариерата си може би проявяваш арогантност?

А когато си арогантен, виждаш другите като по-малко важни от теб.

И влизаш в режим на постоянното им поучаване, даване на непоискани съвети и помощ, микромениджмънт. Смяташ, че имаш право да ги държиш отговорни и забравяш да държиш отговорен себе си. Което, хм, изглежда и се чувства като обвинение, че не са достатъчно добри.

Защо Суперсила?

Смирението, вярвам аз, прави лидерите по-ефективни.

Смирените лидери споделят силата на позицията си като овластяват хората около себе си. Когато вие демонстрирате доверие в тях, те стават смели и дават повече и по-добри идеи и решения.

Смирените лидери са благодарни, когато получат тези идеи и решения. И чрез проявената благодарност те създават добродетелен кръг, в който се раждат още по-добри начини и проекти.

Признавайки грешките си, вие ги превръщате в уроци за себе си и хората си. Демонстрирайки истинска отговорност, лесно е да я изисквате като стандарт на поведение. Така създавате култура на експерименти и иновации – които определят успеха не само днес, но и утре.

И то – успех не само за вас като лидери, но и за хората и организациите, които водите!

Темата за смирението като лидерска нагласа и роля е важна част от тренинг програма Ефективност за мениджъри, в която развиваме умения за основано на овластяване лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език. Поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com & 0878921000 – Росен Рашков

Суперсили за лидери: Смирение
%d bloggers like this: