„Winning isn’t everything; it’s the only thing.“ 

Думите на Хенри Ръсел в края на 50-те години се превръщат в кредо на американските спортове. Мантрата преминава и в бизнеса. В силно конкурентна среда аналогията между футболен отбор и фирма изглежда удачна метафора за послания тип „Ние срещу тях“. 

А какво се случва, когато в отбора имаме един играч, обзет от манията да блесне на всяка цена? Ранните години на Кристиано Роналдо или цялата кариера на Валери Божинов показват как егото може да попречи на отбора.  И как „Ние срещу тях“ става „Аз срещу Вас“. 

Желанието да побеждаваш като поведенчески проблем - статия от коуч Росен Рашков
Photo by Glen Carrie on Unsplash

Решенията, при които „Аз преди отбора“ е основата, се превръщат в малки катастрофи. Още по-силен е този ефект в бизнеса, където връзките между индивид и екип са много по-трайни и интензивни, спрямо онези в 90-те минути на терена. 

Too much of a winner

Маршал Голдсмит определя прекомерното желание за победа като най-често срещаният поведенчески проблем при успешните мениджъри и лидери. Прекомерна агресия? 

В бизнеса тя е сред водещите емоции за описание на политики, стратегии и лични амбиции. Замислете се – топ търговец, който „направо ги убива“, екип, който „мачка конкуренцията“, мениджър, който „взривява“ хората с ниски резултати. Сигурен съм, че сте чували и по-драстични изрази… 

Желанието да побеждаваш - как да оценим своето?
Коуч Росен Рашков за желанието да побеждаваш.

Къде минава границата между това да спечелиш победа и пирова победа? Да печелиш на твърде висока цена, само за да спечелиш ти. Да постигнеш цели, когато усилията за тях просто не си заслужават? 

Да спориш до откат, за да наложиш своя възглед или да обезцениш (публично) чуждо постижение спрямо свое собствено (аз съм по-добър),  са само част от проявленията на желанието да побеждаваш.

И в този вид ги развиваме още от деца. А по своя социален и кариерен път правим още десетки неща в безсмислени опити да наложим себе си на върха на пирамидата, в която се намираме. Дори и в пирамида от двама… 

Победата е навик 

Думите на Винс Ломбарди са още по-популярна мантра сред бизнеса.  Искаш да победиш във важен дебат относно решение. Искаш да победиш в незначителен спор до кафе машината. Искаш да победиш, дори когато правотата ти носи някаква вреда. Ти просто си победител и победата е твой навик. 

Дори когато с желанието да побеждаваш нараняваме важни за нас хора, ние все още искаме да победим. Аз избрах филма. Аз реших къде да вечеряме. Аз искам да ходиш на пиано. Да, в ежедневните ситуации изпъква дори по-ярко. Замисли се, коя е последната ти безсмислена победа?

Какво спечели и на каква цена? 

В коучинг работата с поведенческия феномен протича в посока на осъзнаване. Знаейки, че имаш този навик, как точно работи той за теб?

Кога желанието да победиш преминава от състезателна нагласа в полет към пропастта на ирационалното, където действаме погрешно?  Дори да знаем, че не трябва да правим точно това… 

Важно е да сметнеш добре уравнението – какво точно губиш, когато печелиш? В ретроспекция, цената на спечелен спор може да бъдат добрите отношения с колега, партньор, клиент. 

И говорейки за сляпо петно в поведението, за да оцените правилно в каква степен желанието да побеждаваш ви е завладяло, осмелете се да попитате околните. Без да влизате в спор с тях след като получите отговора 🙂

Може би няма да ви хареса.

Кажете „благодаря“ и го приемете. Анализирайте.

Ясното признаване на проблема винаги е първата крачка към решаването му. 

Ако статията ви харесва – подкрепете ме, като я споделите със своите приятели! 

 

Желанието да побеждаваш като поведенчески проблем
%d bloggers like this: