„Живях дълъг живот, изпълнен с неприятности, повечето от които никога не се случиха.“

казал някога Марк Твен. И мисълта му е добра метафора за кариерата на някои мениджъри, която преминава в хронично притеснение – сериозна загуба на личен и организационен потенциал.

А разтревожените мениджъри са… сред креативните хора около нас 🙂

Искате доказателство? Само помислите колко време и енергия отделят, за да разиграят своите тревожни сценарии. Повечето от които никога не се случват. Но имат сериозен реален ефект върху поведенията и резултатите на мениджъра и екипа му.

Негативите

Какво още, освен злоупотребата с въображението, която го насочва в грешните посоки? Ето върху какво да помислите, ако работите с разтревожени мениджъри (или самите вие понякога ставате такива).

Първо – когато мислиш в притеснения, рядко действаш. Дори когато го правиш, е от защитна, реактивна позиция, а водещата нагласа е „Само да не стане…“

Спомнете си мениджър около вас, който ви посреща с „Тревожа се за…“

Може би вярват, че имат добри намерения. Че тревожейки се за нещо, показват колко ги е грижа. За да им подскажете, че грешат, използвайте помощ от героя на Том Ханкс в „Мостът на шпионите.“ В напрегнати моменти от филма го питат не се ли тревожи и отговорът е:

И няколко пъти съм задавал въпроса в индивидуални коучинг сесии или в тренинг зала. Все още никой не ми е посочил поне една полза от безпокойството.

Разтревожени мениджъри – влиянието

Противно на доброто си намерение, притеснените мениджъри биха могли да навредят.

Ако се тревожите за представянето на свой човек в екипа и той знае, че се безпокоите за него, отправяте грешен сигнал.

Можете да го заразите с вашата разтревоженост.

Така и тя/той няма да работи с пълния си потенциал. Също – ще започне да ви спестява част от информацията, за да не ви тревожи допълнително. И би довело до нови нерешени казуси и проблеми в представянето.

Тревожността спира действието.

В драмата на последиците, които измисляме, има особено несъответствие между онова, което трябва да правим и онова, което можем да направим. Тревожността идва, когато „трябва да“ надхвърля възможностите ни, казва Дан Пинк в „Мотивацията“.

А преместим ли фокуса си от възможни решения към измислени последици, сами ограничаваме възможностите си!

Представете си разтревожени мениджъри по време на работна среща. Те просто не са там! Не слушат, не участват, защото се тревожат. Пропускат възможности и блокират новата информация, докато мислят за причините за своята тревожност и последиците.

Случвало се е и с мен.

В подобни срещи, след три часа „преглед“ на резултатите, в паузите съм питал какво мислят колегите ми за някои от идеите на старши мениджърите. Вместо отговор – празни погледи.

Научих добър урок.

Когато в мои мениджъри виждах същия празен поглед… Прекъсвах разговорите, за да сложим всички тревоги на масата и да ги разгледаме заедно.

три минуса на вечно разтревожените мениджъри
Как да познаете дали сте вечно разтревожен мениджър?

Как да работите с разтревожени мениджъри

Ако вместо да критикувате мениджърите, че се притесняват, им помогнете да осъзнаят какви са причините за техните тревоги?

Ще им върнете и способността да работят с тях.

И ще пресечете процеса, при който практикуването на тревожност се превръща в навик и обичаен начин за приемане на действителността в компанията.

Когато им помогнете да преминат от „Само да не стане…“ към „Ето какво мога да направя“ нагласа, получавате способен, действащ мениджър, който си върши работата.

А как да направите този преход?

Темата „Разтревожени мениджъри“ е част от тренинг програма Ефективност за мениджъри, в които ръководителите развиват умения и знания, с които работят по-продуктивно и с повече удоволствие.

Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език. Вземете оферта на 0878921000 – Росен Рашков

Вечно разтревожени мениджъри
%d bloggers like this: