„За обратна връзка съм винаги насреща“

Вчера на събитие в София говорихме много за даване/получаване на feedback. В група, където 80% от участниците имат мениджърски опит, един въпрос остана в сенките…
Какво наистина правя, за да получа обратна връзка?
 
Всеки мениджър на някакъв етап е правил своите изявления тип „винаги съм насреща“. Опитва да покажее, че е човек, с когото може да се говори, отворен и достъпен за екипа си. И след тази начална декларация… много често обратна връзка не идва. Защо?
Участниците споделиха, че да получаваш корективна обратна връзка понякога е болезнен процес. Може сериозно да засегне егото, особено когато идва от човек на по-ниска позиция. И макар да заявяваме, че я искаме, как насърчаваме получаването и?

Нека да видим… 

Отговорът е – много често – никак. Не оценяваме невербалните си сигнали към хората, от които очакваме мнение. От 1 до 10, колко е вероятно да отидеш да говориш с шефа си, ако постоянно изглежда засмукан от работата? И е навъсен? А ако обяснява, че е зает? Просто не разбираме колко рисковано може да изглежда за другия изобщо да вземе решение да говори с нас. И две годишно изследване на Мегън Райц и Джон Хигинс показва точно това.
И това е на индивидуално ниво. Още по-интересно е на груповите срещи, в които важат правила от типа „на готов слайд не се спори“ – даваш своето мнение и мениджърът те разкоства пред всички. Така и в много организации постепенно изчезва желанието изобщо да говориш. Появява се интересна двойнственост между публично поведение и индивидуално мислене. В резултат правиш неща, които не ти харесват. За някои знаеш, че не работят. Но все пак ги правиш. Това ощетява продуктивността на фирмата и създава гнила фирмена култура…
Имаш ли свои служители, с които избягваш да комуникираш? Ако отговорът ти е честен, следващият въпрос е „Защо?“ Може би усещаш някаква заплаха? А не е ли описаното по-горе мълчние по-сериозната опасност пред един екип? Човекът, чиито идеи за това как компанията можете да оптимизира процеси и процедури, може да се мотивира от това да ги види предложени. И ако няма този шанс, да си тръгне. Ако не си наистина достъпен за обратна връзка, множество проблеми биха могли да останат скрити, докато ескалират до необратимост. С висока цена за самия мениджър. 

Как да насърчиш убедително получаването на обратна връзка?

Възможностите са няколко. Първо, ще трябва да си зададеш някои въпроси. И да си отговориш честно. 
Доколко се интересувам от мнението на екипа си, наистина?
Кои са хората, чието мнение пропускам да чуя? Какви са предубежденията ми към тях?
Каква информация ми липсваше в лошите решения, които взех (ох!) и от кого мога да я получа?
Имайки тази информация, доколко вероятно е да я използвам?
Как да покажа убедително на екипа си, че ценя мнението на членовете му?
Коуч Росен Рашков за обратната връзка
Второ, нужно е да разбереш какво спира другата страна да комуникира с теб. Единият вариант е да ги попиташ директно. А ако чувстваш, че пропастта между Вас е по-голяма, преди това е нужно да се подготвиш. Помисли за случаите, в които блокираш опитите за обратна връзка. „Сега не ми е до теб!“ -отношение, което си демонстрирал; молба за разговор, който приемаш и после забравяш (индиректен сигнал за незначимост и незачитане на другия) и вече споменатото засипване с контравъзражения по време на среща. Така че ще трябва да бъдеш много бдителен за сигналите, които изпращаш, когато някой е изградил куража да говори. 
Темата „Обратна връзка“ е част от тренинг програма Резултатно-ориентирана комуникация, в която развиваме умения за основано на комуникация лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език. Вземете оферта на 0878921000 – Росен Рашков
Незададеният въпрос за обратната връзка
%d bloggers like this: