„Онова, което е необходимо за възхода на човешките същества, са цел и реализъм. Целта е страст, съчетана с граници. Реализмът е безпристрастност и перспектива.“

Попаднах на цитата от Райън Холидей в ден, когато с коучинг клиент обсъждахме мениджърски нагласи и цели. Замислих се – каква би била противоположността на Цел? И какво има на другия край в спектъра на реализма?

Ето какво се получи…

Спектрите

Ако целта е страст към работата и резултатите, срещу нея бих поставил апатията, безразличието към целите на компанията. Мениджърът не е емоционално обвързан с тях и не ги приема.

Неангажираните ръководители са най-лошите посланици на компанията – към хората си и клиентите отправят сигнали за равнодушие към изпълнението. Позволяват компромиси с работна етика, стандарти на представяне и безопасност.

Тук са и мениджърите, поставили личните цели над организационните. Те са особена вътрешна опозиция, която се движи в различна от посоката от на компанията.

А срещу реализма, бих поставил илюзията за единствената истина. Тя е зациклянето само в една, твоята перспектива, в която взимаш решения, силно повлиян от предразсъдъците си. Това е Зоната на слепите петна.

Графично представен, моделът би изглеждал така:

Мениджърски нагласи в модела

Съчетавайки двата спектъра, появиха се четирите нагласи на ръководителите. Вярвам, че за всяка от тях ще намериш пример сред мениджърите около теб. А може би – и някое прозрение за себе си.

Ключовата дума в модела е МОГА (мотивацията). И ето как се развива тя в различните му квадранти:

Червената зона

„НЕ МОГА“ или „няма смисъл“ е начин за мениджъра да (по)каже, че не иска да работи по дадена цел, задача, проект. Червената зона е мястото, където се отказваш от отговорност.

И в нея водещо е мисленето, че нищо не зависи от теб или че никой не те разбира. Така оправдаваш единствената си перспектива – безсилието.

До червената зона стигаш с емоционално претоварване, конфликт или разочарование, че начините ти не са приети. А съпротивата? Тя е просто реакцията на случилото се.

Сивите зони

Какви мениджърски нагласи има в зоните „всичко мога“ и „толкова мога„?

По-характерна за нови мениджъри, нагласата „всичко мога“ е бляскав ентусиазъм, че ВСИЧКО зависи от теб.

Модерирана от качествен ментор, би могла да прелее в трайно високо представяне и принципи на безупречна работна етика.

Близо до червената граница обаче, ръководителите „всичко мога“ вършат чужда работа, поемат повече задачи, отколкото екипът им може да изпълни, нереални крайни срокове и ангажименти, които ще доведат до претоварването и (повече) „не мога“!

Направете добро на мениджъра „всичко мога“ и говорете с него, независимо дали сте му шеф или служител, за да укротите ентусиазма му и да го запазите в сиво-зелената зона.

Толкова мога

Ако си по-близо до червената граница на „толкова мога“, водещо е разочарованието. Тук ще отлагаш задачи или ще останеш в някаква зона на комфорт.

Дали от лична неувереност и/или заради среда, в която feedback е повече критика, отколкото конструктивни разговори, тук започва отказът от отговорност.

А ако си по-близо до зелената граница?

Движи те осъзнатата некомпетентност и нуждата да се учиш, за да можеш повече. Яснота, че не успяваш да се справиш с всичко и се нуждаеш от помощ.

И в двата случая трябва да поемеш отговорност за нуждите си, на които е неотговорено, задавайки въпроса:

ОК, толкова мога! А какво бих могла/могъл да направя от мястото, където съм, за да мога повече?

Мениджърски нагласи в зелената зона

„МОГА“ е мястото на яснота за целите ти. Не само какво, но и ЗАЩО. И реализмът е изборът на перспективите КАК да го постигнеш.

Няма я заблудата, че има само един начин (твоя). Има отворена комуникация и свободен обмен на идеи. Има яснота къде са границите на твоята (лична и екипна) ефективност и какво е отвъд тях. Има го и отстояването на границите.

В зелената зона водеща е нагласата, че не просто трябва да дойдеш на работа, а да дойдеш в най-добрата си форма, така че да се трудиш най-продуктивно и ефективно.

Тоест, да направиш прехода от добра към страхотна работа, когато е необходимо!

Движението между нагласите

Моделът е много динамичен и в рамките на работния ден, дори на няколко часа можеш да преминеш през всичките 4 нагласи. В зелената зона предизвикателството е как да останеш за повече време, докато в червената е как да не се задържаш твърде дълго.

В сивите зони е важно да не стигнеш до точката, в която изнасяш отговорност извън себе си и да развиеш яснота какво наистина можеш и какво не ти достига, да запазиш ума си отворен за различни перспективи.

А как точно да се придвижиш?

За да подкрепя движението на мениджърите към зелената зона, създадох тренинг програмите Ефективност за мениджъри и Ключови умения за нови мениджъри в които развиваме умения и нагласи, които да направят работата на вашите ръководители по-ефективна и удовлетворяваща.

Програмите са достъпни и онлайн, а оферта за тях вземете на на 0878921000 – Росен Рашков