Как разбираш, че капанът е щракнал?
Ако „присъстваш“ в разговора, ще забележиш промяна в „температурата“ му – изстива с отдръпването на другия. Или се „разгорещява“ – ако събеседникът реши да контраатакува. А ако си като повечето мениджъри и бързаш да кажеш своето, ще разбереш чак в края, когато отвъд формалното съгласиe, дебне неясно усещане.
Че в някакъв момент разговорът се е разпаднал.
Проблемът с капаните? Промъкват се незабелязано… И редовно. Оставени без внимание, стават част от стила на общуване и причина хората да избягват разговорите с определени мениджъри. Или, ако се случат, не постигат нужния резултат. И защото никой не е застрахован, възможно е да разпознаеш себе си в следващите редове.
Което е чудесно! Ще осветлиш модели, които ти вредят и ще помислиш как да се предпазиш от…
Поставяне на етикети
„Тъпа идея!“ рядко е отговор, който бихме искали да получим.
Но използваме понякога. Поставяме негативните етикети с цел – да предизвикаме промяна в поведението или мисленето. Вместо това, неволно тласкаме човека в глуха защита, а ефектите на етикетите остават и след разговора.
Нетърпеливите мениджъри, които имат готово решение и бързат да го наложат, са сред най-честите жертви на този капан. Ако сте такъв и усетите в разговор, че сте залепили негативен етикет, извинете се. И поискайте повече информация – често зад етикета стои недостатъчно разбиране на другия.
Покровителствен тон
От най-дразнещите капани в разговорите на мениджъра са опитите да „мотивираш“, като покажеш някаква форма на снизхождение.
Замисли се върху думата.
Снизхождение – да слезеш надолу до нивото на другия. Да говориш от позицията на някой по-добър, по-властен, по-можещ, рядко помага за качествени отношения, както знаеш още от тийнейджърските си години 🙂 Маскирано като доброжелателност, всъщност е класическо пасивно-агресивно поведение. Случва се неусетно между опитни мениджъри и нови хора.
Ако ти си „покровител/ка“?
Въпрос на нагласа е и имаш свободата да я избереш. Например – ако решиш да сте партньори в разговора, ще те водят любопитство и желание за сътрудничество, вместо превъзходството на по-добрия.
Пороят от въпроси
Защо се случва?
Характерно е за обвиняващите мениджъри и оставя усещането за атака – защото въпросите са някак риторични. И понякога е съзнателна мениджърска тактика. Целта – да предизвика вина и чрез нея – постигане на определен резултат.
По-различен нюанс има при бързащите мениджъри. Обмисляш отговор, но друг въпрос вече е зададен. Мениджърът вижда „мълчание“ и го тълкува като „незнание“. Хвърля свое решение, а служителят си мисли: „Wow, какво се случи току-що?“ и че мнението му няма значение.
Ако пороят от въпроси е сред навиците ти, опитай това – задай въпрос и след това преброй до пет. Ако човекът не отговори, повтори въпроса, с по-мек тон.
Капани в разговорите: Фалшиви уверения
„Не се притеснявай! Вярвам,че ще се справиш!“ – искаме да го чуваме, но не по този начин.
Защото фалшивото уверение изпраща съвсем различно съобщение когато ваш човек споделя проблема си. Уверявате го, че всъщност не гледате сериозно на затрудненията, че имате друго, за което да се притеснявате и т.н. Ако изглежда като омаловажаване, най-вероятно е.
Създава илюзията, че мениджърът е там за теб, слуша, иска да е полезен… без всъщност да е готов да помогне. И уверението се превръща в любезен начин да приключи темата. А как ще се почувства човекът от другата страна? И защото отговорът не е приятен…
Вместо „Не се притеснявай!“, опитай с „Как бих могла да помогна?“
Отклоняване на темата
На повърхността отклоняването показва липса на интерес и уважение към събеседника.
В дълбочина се крият дискомфорт или страх. Може би ръководителят е дал неизпълнимо обещание. Може би се страхува от последиците. Дори и с най-добро намерение да проведе разговора, при първите знаци за опасност мениджърът ще тръгне в различна, безопасна за него посока, оставяйки проблема неразрешен. Или ще контраатакува с друг проблем, за да запуши устата на човека.
Печели краткосрочно облекчение за себе си, на цената на недоволство и гняв в хората си.
Какво бихте могли да направите? Рядко неудобните теми са напълно неочаквани. Поемете отговорност и поставете на първо място задачата, а не себе си. Задайте въпроса „Какво трябва да бъде направено и от кого?“ Дори и да нямате решението, бихте стимулирали намирането му от хората около вас.
Защото първата стъпка за справянето с описаните капани е да не забравяме, че сме част от организация. И засягаме най-вече други хора, попаднем ли в капана. А те биха могли и да ни предпазят от него с подкрепа и обратна връзка.
Темата „Капани в общуването“ е част от тренинг програма Ефективност за мениджъри и Резултатно-ориентирана комуникация, в които развиваме умения за основано на комуникация лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език. Пойскате оферта на rosen@rosenrashkov.com или на 0878921000 – Росен Рашков
0 коментара