Как гледате на хората в екипа си?

Дали за вас те са повече гости? Или са семейство? За да определите нагласата си, важно е не какво казвате (99% от мениджърите ще кажат, че са „семейство“). Важно е какво правите.

И днес ви предлагам някои точки, които да обмислите.

Посоката на мисленето

В режим „гости“ са мениджърите, които мислят „тя/той ще си тръгне“ и мисленето им е насочено към онзи момент в бъдещето, когато техният човек ще приеме друга оферта за работа.

Така мениджърите създават самоизпълняващо се пророчество. Защото те са приели, че човекът е дошъл при тях като междинна стъпка към следваща работа, те не инвестират в него. Не само професионални знания и опит, но и в отношения. Спестяваме си усилията, защото вярваме, че играем в игра с ясен край. И точно това отношение принуждава донякъде човека да си тръгне, защото не вижда развитие.

Едва тогава се връщаме в мислене „сега“ – как да изкараме повече резултати от нея/него?

И пандемията показа, че има тревожно много екипи, в които ръководителите правеха неща за хората, но не за човека. А благословията на ситуацията бе, че преминавайки във виртуален режим на работа, някои мениджъри осъзнаха, че качеството на отношенията им далеч не е такова, каквото биха искали.

И използваха момента, за да развият друг тип мислене.

Мислене в режим „семейство“

Посоката на мислене в режим „семейство“ е тук и сега.

Замислете се какво се случва, когато в семейство се роди дете. То се превръща в център на грижите. Същото, според мен, се случва и там, където има качествен onboarding на нови хора. Но това мислене обхваща и „ветераните в екипа“ – защото мисленето на мениджъра е тук и сега.

Сега имам този човек, той работи тук, как бих могла да го подкрепя да бъде по-ефективен сега.

И започвайки да инвестираме в човека, ние мислим и за бъдещето. Как да направим така, че тя/той да остане и да използваме не само способностите днес, но и да развием потенциала за утре.

Традицията

Всяко истинско семейство си има своите традиции и ритуали.

В екипите, където мениджърът има „семейно“ мислене, също има традиции и история. Има много контекст в отношенията, който лидерите насърчават и чрез него изграждат културата. В едно свое интервю, Саймън Синек прави интересен паралел между армията и бизнеса. Военните пазят и надграждат наследството на хората, които са били тук преди нас. Всеки знае кои са героите.

В същото време в много малко бизнес екипи ще видиш снимки на хора, които са били тук и са допринасяли. Много по-често, тръгнеш ли си от екипа, биваш забравян. Това е мисленето в режим „на гости“.

Още един добър пример за „семейно мислене“ има в спорта. Някога, получавайки номер 4 в баскетболния отбор, треньорът ни, господин Халаджов, отдели няколко минути да ми разкаже кой преди мен е носил този номер. И това е един от моментите, в които се почувствах като специална част от отбора. Посланието – ти си специален, доверявам ти се – изгражда незабавна лоялност.

В режим „на гости“ може би също има сравнения. Само че те са повече от типа „Защо не си…“ и обикновено не са в полза на човека пред теб.

Предимство е да си семейство

Разбира се, живеем в свят, където хората често сменят работата си.

Дори и да работите през нагласа за „семейство“, хората ще си тръгват. Само че ползите ще остават – под формата на бъдещи възможности и партньорства. Или поне това се случи при мен, излизайки от корпоративния свят. Първите ангажименти дойдоха от хора, които са били част от моето „семейство“ някога по пътя.

Така че един въпрос, който можеш да си зададеш днес е коя от двете нагласи ти е водеща? И какво можеш да направиш, за да се приближиш с една крачка към „семейното“ мислене за екипа си?

А отговорите ще донесат със себе си и добри работни резултати 🙂

Темата за лидерските нагласи е важна част от тренинг програма Ефективност за мениджъри, в която развиваме умения за основано на овластяване лидерство. Програмите са достъпни присъствено и онлайн, на български и английски език. Поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com & 0878921000 – Росен Рашков