Има ли право лидерът да се страхува? 

Въпросът се появи в група на лидерската ни програма тази седмица и бързо предизвика оживена дискусия.  

След тренинга се замислих за страховете, които съм имал като мениджър или съм виждал в ръководители, с които сме работили. Защото страхът е сред най-естествените човешки емоции и всеки, включително лидерите има своите страхове.

 Истинският въпрос за мен, когато водиш хора: дали осъзнаваш своите страхове, успяваш ли да ги разбереш и признаеш. Или, бягайки от тях, ще им позволиш да управляват от сенките на съзнанието твоите действия и решения.

 Защото, когато страхът те води, стесняваш фокуса си до размера на „заплахата“. Тя изкривява решенията ти и заключва поведенията в спектъра „бягай – замръзни – бий се“ и от там рядко излизат ефективни поведения, както ще видим от следващите примери…  

Страх от провал

 „Роска, в първата си година при нас беше от най-активните на всяка месечна среща. Сега… не помня от кога не си предлагал нещо ново. Какво се случва?“

 През 2015 не знаех как да отговоря на моя пряк ръководител.

Очевидно беше точно така – от човек с идеи, някак неусетно се бях озовал на място, в което сякаш бягах от възможностите, търсех комфорта на по-ниските цели. И определено не поемах рискове – които някога търсех с ентусиазма на новия ръководител.  

Бях се превърнал в пленник на страха от провал.  

В годините след това, съм виждал десетки ръководители в подобно положение. Понякога за това допринася житейския опит, понякога причина за страх от провал е културата на организацията – например такава, която преследва и публично наказва неуспехите.

 Каквато и да е причината, ако ръководите, движени от този страх, принуждавате себе си и екипа си да играете на сигурно и така задържате развитието. Бягате от възможностите да се докажете в рисковани нови проекти.

 И забравяме, че всеки успешен лидер е имал множество провали по пътя. Именно в тях са най-важните уроци, които помагат за израстването ни.

Страх от загуба на контрол 

Ако страхът от провал е повече „бягство“, страхът от загуба на контрол е в „бий се“-спектъра.

 Когато ви завладее, губите доверие в екипа си и активно (понякога дори агресивно) искате ВСИЧКО да минава през вас – дори и решения, които не са ваша работа. На повърхността демонстрирате загриженост за резултатите, но това, което наистина правите, е класически микромениджмънт.

 Държите юздите в разговори и работни срещи, където дори не би трябвало да присъствате. Проверявате излишно много и сякаш постоянно надничате зад рамото на хората.

Възможно е да изземвате чужда работа – като мен, когато прекарвах цял ден в правене на работни графици, вместо да ги оставя на мениджърите на екипите.

 Ако ви движи този страх, вие изтощавате сбе си и ограничавате инициативата на хората. Защото всяко решение трябва да мине и през вас, вие намалявате скоростта на екипната работа и се превръщате в „тапа“ за екипа.

 Печелите краткосрочна сигурност, губите потенциал и развитие дългосрочно.

 Страхът от промяната

 Е най-близо до класическото „замръзване“, защото тогава вие просто не действате.

 Причината е, че непознатото ви плаши (Какво ще стане с мен?) и/или твърде много цените комфорта, който вече сте си изградили (Как да се откажа от постигнатото?).

 Затова и някои хора остават твърде дълго на неподходяща работа, ръководители отлагат стратегически решения или се придържат към остарели начини на работа с намаляваща ефективност. 

 Ако сте загрижени повече за статуквото, отколкото за бъдещето, това е сигурен знак, че страхът от промяна ви е оплел в лепкавите си паяжини.

 В заключение за лидерските страхове

 Много често, описаните страхове са сляпо петно за лидерите.

 Хората около тях виждат и чувстват ефектите им, но се страхуват да дадат честна обратна връзка на ръководителя и по този начин поддържат ситуацията, от която страдат.

 Но веднъж изваден на светло, страхът губи голяма част от силите си.

 Стара китайска поговорка гласи: страхът е като огъня: можете да го оставите да сготви храната ви или да го гледате как изгаря къщата ви.

 Ако бъде осмислен и разбран, може да бъде използван позитивно. Надявам се днешната статия да е стъпка в тази посока и да ви провокира да потърсите своите страхове.  

А как да възпитате по-смели ръководители е сред важните теми в нашата лидерска тренинг програма. Създадохме я за компании, които вярват, че пътят към устойчиви резултати минава през развитието на хората им. Поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com – Росен Рашков