Тъкмо се бях прибрал от поредното пътуване и се разхождах разсеяно с музиката на Кико Лоурейро.
Мислено планирах вечерта си.
Бях изморен.
Исках време за мен, да вечерям спокойно в нормално време. Може би – да отида на кино след това – тъкмо тръгна нов филм с любимеца Джейсън Стейтъм (да, знам, че винаги играе една и съща роля – и все пак го харесвам).
Усмихнах се – вече имам план.
Стотина метра по-късно видях с периферното зрение, че някой се приближава към мен и вдигнах поглед.
Мои приятели.
Зарадвах им се, но и ми беше малко неудобно – вече два пъти им отказвах да се видя с тях покрай пътуванията.
„Ооо, тук си! Няма измъкване, довечера те чакаме вкъщи!“
Усетих лекото убождане на дълга.
„Ще дойда“ обещах… макар че всъщност не исках.
И ето ме, седнал на масата, защото ми бе приятно да се видим, но…
И с онова леко разочарование.
Не от хората, не!
От избора, с който пренебрегнах себе си. Пак.
Познато ли ви е?
Виждал съм го и в бизнеса.
Ръководители пренебрегват това, което наистина искат и правят компромиси заради моментен натиск или се втурват след нова възможност, само за да се изгубят в хаоса на непоследователността.
Изпълняват обещанията дадени навън, но не и навътре.
А те, обещанията към себе си, са най-ценните!
Когато ги спазваш, вярваш по-силно в собствените си решения. Изграждаш по-силна връзка със себе си.
Да се вслушваш в желанията си и зачиташ обещанията към себе си, е да бъдеш автентичен и да живееш в унисон с твоите си нужди.
(Обратно хич не приятно, хора – да се разкъсваш от съмнения кой си и дали правиш правилното нещо е неприятно усещане).
Зачудих се, докато пиша това дали да отстояваш дадената на себе си дума не е егоизъм?
Но ми се струва по-вероятно да е израз на самоуважение, което те зарежда с емоционална енергия и една особена сила – да бъдеш опора и за другите.
Виждал съм го толкова много пъти – да отстояваш границите си, да спазваш обещанията към себе си е основата на твоята увереност – колкото по-често ти си ТИ, толкова по-устойчив и изпълнен с радост ставаш в своя житейски път.
Обещанията към себе си VS обещанията към другите
Знаем го, но…
Все забравяме, че кажеш ли „да“ на едно нещо, казваш „не“ на друго.
И с този пост напомням на себе си, че всеки път имам избор – да уважавам собствените си обещания или да ги игнорирам. Че когато усетя натиска на външните очаквания, е нужно да сложа паузата и да помисля.
Да си спомня, че да спазвам границите си и обещанията към себе си, не ме ограничават, не ме правят лош или себичен – те ме определят.
И че когато искам време за себе си, само от мен зависи да си го дам 😊
-=-=-
Хей, напомням ви, че на 02.04. излиза първият брой на нашия премиум седмичен email бюлетин, който създадохме за хора, търсещи най-стойностното професионално съдържание за своето лидерско развитие на едно място:
Темата на първия брой е „Трудни разговори“ и сме ви подготвили чудесен микс от ресурси, а през целия месец април ще говорим за емоционално интелигентно лидерство.
Само най-добрите лидери умеят да водят трудни разговори с лекота.
Искате ли да сте сред тях?
Запишете се за нашия премиум бюлетин тук: https://rosenrashkov.com/#news-letter и се започнете пътуването си към по-емоционално интелигентно лидерство.
0 коментара