Имам няколко драстични примера в моята мениджърска кариера до какво води проявата на Его. Един от тях обаче е особено запомнящ се. По време на работна среща мой мениджър даде мнение, че предложението ми за организация на продажбите просто няма да работи. Пред всички в екипа, който управлявах.

Да, той можеше да използва по-добър набор от думи. Но аз… Аз просто избухнах. И в ледена 3-минутна реч струпах върху човека всяко негово минало прегрешение, за което си спомних.

Пред всички…

„Работните ни дни приличат на бал с маски.” е сред най-добрите метафори за работното място, които съм срещал.  Маргит Шьонберг я използва, за да обоснове теорията си за ролите, които играем, за да отговорим успешно (или не) на изискванията към нас, работещите.

А понякога, зад тези роли, прозира и Его – моят собствен образ. Начинът, по който виждам себе си (желания и ценности) по отношение на другите и света. Такъв, какъвто на мен ми се иска да бъде.

Обаче, с нарастващите изисквания на бизнеса, все повече хора прибягват до поведение, основано на Его – за да се развиват професионално или просто да се справят с изискванията на средата и да си осигурят зона на комфорт. Вярвам, че всеки се е сблъсквал с тях…

Често, самите ние СМЕ такива хора.

Его е натискът да защитиш представата за себе си. Това е концепция, идея. Ако смяташ, че си „добър мениджър“ -както аз в примера по-горе, тогава се бориш да опазиш този образ, когато изглежда заплашен. Ако те критикуват, твоето его  ще те накара да се оттеглиш или да атакуваш, а рядко тези реакции са здравословни.

Когато в работата се появи Его

Защото тези модели са възприемани и упражнявани несъзнателно. Наричаме ги и „слепи петна”, особен автоматичен режим, който се включва, когато работим под стрес и натиск. В някои случаи  дори не са свързани с работата. Ако се чувстваме безсилни в личен план, нашето  его поема контрол в работните роли, за да повиши чувството за лична стойност.

Пример за слепи петна, базирани на страха от загуба на стойност за нашето его, са и:

Да вършиш всичко сам, защото вярваш, че само ти можеш да го свършиш добре.

* Нечувствителност към поведението ви към другите, чиято лична стойност считаш за по-ниска от твоята собствена.

*Съзнанието за лична безпогрешност, което води до обвиняване на другите или обстоятелствата при неуспех. Или обратно – при успех да обереш цялата слава, като лишиш от признание екипа.

Възможно ли е да се отнася за мен?

Рядко адресираме директно такива поведения. Не обичаме конфликтите. До които все пак се стига, защото ние живеем с ТЕЗИ хора всеки ден, повече време, отколкото със семействата си. И техните действия оказват влияние на нашите мисли и чувства. Всеки ден. А при мен?

Слепите петна са областите на поведението ни, които не осъзнаваме като слабост. И доколкото няма съвършени хора, всеки от нас ги има, включително и ти. Те са стената, която с времето започва да ни отделя от другите хора, които се налага да се справят с последиците от това поведение.

Егото е само илюзия, но много влиятелна. Да оставите его-илюзията да стане вашата идентичност може да ви попречи да опознаете истинската си същност. Его, фалшивата идея да вярваш, че си това, което имаш, или това, което правиш, е обратен начин за оценка и жив живот. Уейн Дайър

Чудесен начин да откриете вашите слепи петна е да попитате колегите, на които имате доверие.

Според Маршал Голдсмит, много от тези заблуди се дължат на… успеха. Който ни зарежда с увереност, колкото и незаслужена да е тя. И тя изтрива съмнението, прави ни слепи за трудности, рискове и… възможности в работата.

И Голдсмит посочва три точки, които гарантират наличието на Его-дефект в нас. Те касаят получаването на feedback, че има нещо в поведението ни:

1. Мислим, че другият разполага с погрешна информация и става дума за объркване.

2. Открием ли, че объркване няма… влизаме в режим на отричане, скрити зад успехите си.

3. Когато всичко друго се провали, нападаме другия. Стараем се да убием пратеника.

Как да овладеем своето Его?

Коучинг е чудесен инструмент, с който да овладееш своето Его. Като коуч, от позицията на безпристрастен наблюдател, адресирам точките за работа и те подкрепям в работата върху тях чрез твой собствен план за действие и ясна система от твои лични измерители.

Едно от първите неща в индивидуални коучинг сесии, е да калибрираме представата си лична стойност.
– Какво те прави това, което си?
– Какво те прави ценен като личност?
– Какво те прави ценен като професионалист?

Психологическа сигурност

Когато имаш ясното съзнание, че твоята значимост има вътрешни източници, създаваш много по-голяма психологическа сигурност за себе си. А колкото по рядко се чувстваш застрашен , толкова по-рядко ще се прояви негативно твоето Его.

Тогава, дори и да възникне ситуация – например някой да критикува стила ти на работа, имаш възможност да погледнеш от различна перспектива. Застрашеното Его приема атаката като посегателство върху идентичността. И отговаря подобаващо – контраатакуваш, за да му го върнеш с лихвите! Или  – при слабо Его – бягство и самобичуване.  Има ли Его, има драма!

Когато погледнеш на ситуацията от позиция на сигурност, разсъждаваш много по-трезво. Мислиш във въпроси. Ако допуснем, че греша, какви са причините? Какви са другите възможности? На кое ниво е конфликтът – тактика, стратегия или ценности? Каква е win-win ситуацията и т.н.

Какво се случва тогава?

Ако отговорим на тези въпроси  честно, отиваме отвъд  нуждите на задоволеното Его . Които откровено са блокада по пътя към това, което истински искаме – да разрешим  конкретен проблем, да подобрим отношения, или да получим развитие.

 В борбата за надмощие на нашето Его се случва така, че печелим всички изтощаващи ежедневни битки, само за да загубим войната. Може би се питаш – добре, да кажем, че аз овладея собственото си Его.

Какво да направя, когато се сблъскам челно с чуждо Его?

Не влизай в конфликт, запази фокус върху целта. Задавай въпроси, вместо твърди дефиниции. Постави ясни граници – неслучайно в моите тренинги по социални умения темата „асертивност“ предизвиква най-голям интерес.

Когато се въздържаме от ответна атака и глуха защита; когато слушаме другия и се стараем да разберем и приемем; и когато изясним цел, която е в полза на всички, създаваме здравословен климат. Хората стават по-склонни да работят с нас. И ни вярват повече.  

Няма А(з) в „ЕКИП“, но има Е(го)
%d bloggers like this: