В статията от миналата седмица разгледахме самотата в офиса.

Днес допълвам темата с една от причините за самоналожена изолация – важното социално (не)умение да поискаш помощ.

Ограничаващите вярвания, които те спират да поискаш помощ

Защо е толкова трудно да искаш помощ? Имаме няколко основни ограничаващи вярвания в тази насока:

1. Признак на слабост е. Ако не мога да го направя сам, значи не знам как, нямам умения или ресурси, за да го направя. Но от добрите изпълнители не се очакват прояви на слабост, нали? И действаш сам.

2. Позволя ли на някой друг да ми помогне, губя контрол над ситуацията.

3. Ако получа подкрепа, трябва да върна жеста. Ами ако не мога да върна услугата?

Ами ако не искам да върна услугата?

4. Ако искам подкрепата на другите, аз ги натоварвам. Те са също толкова заети като мен, как биха могли да намерят време да помогнат? Ами ако другия си помисли, че му прехвърлям моята работа?

5. Аз съм единственият, който може да го направи, следователно да искам помощ няма да помогне!

Умението да поискаш помощ може да бъде преграда или ускорител по пътя към успеха. Но какво е за теб?

Ето как ти говори Егото и на крилете на страха за репутацията си, се понасяш по бързото платно към неуспехите.

Ефектът?

Отчуждаваш се от другите. Когато не искаш и отказваш помощ, колегите предполагат, че просто си необщителен или не си отборен тип. Или… тръгват офис слухове за личния ти живот.

Умението да поискаш помощ може да бъде преграда или ускорител по пътя към успеха. Но какво е за теб?

Защото колкото и да си мислим, че прикриваме добре емоциите си, много е лесно да усетиш човек, който се бори с някакви трудности

Любопитното е, че често дори някой друг да протегне ръка, ние първосигнално не я приемаме. „Ще се оправя” си казваш и продължаваш да не се оправяш.

Проблемите в изпълнението стават очевидни…

Рано или късно прекият ти ръководител също повдига вежди.

Идват въпросите за лична ангажираност и работна етика. Появява се нарастваща загриженост за способности, за други проекти или крайни срокове.

A съмненията раждат микромениджмънт.

Защо е важно да искаш помощ?

Защото, ако не го направиш, страхът, че ще навредиш на професионалната си репутация, се превръща в реалност.

Труден урок, който научих през годините и винаги съм преподавал на хората в екипите си. Поглеждайки назад, някои от най-големите грешки и провали са дошли от желанието на човек който не знае / не може нещо, все пак да го направи… 

И те оставят трайни отпечатъци върху отношения, доверие, възможности.

Последици има и за другите

Когато не се осмелиш да поискаш помощ, правиш живота ненужно труден за себе си и понякога и за другите!

Те може да пропуснат възможности, да страдат от твоите грешки и да създадеш конфликти заради зле свършена работа.

И в тренинг програма „Умения за нови мениджъри“ работим за ранното развитие на умението.

А как да искаш помощ?

Имам няколко съвета, които през годините са се оказали осбено работещи за участниците в моите тренинг програми и за хората в екипите ми.

Умението да поискаш помощ може да бъде преграда или ускорител по пътя към успеха. Но какво е за теб?

Промени нагласата си.

Ако припознаваш някое от онези 5 вярвания, помисли върху това – да искаш помощ е акт на смелост.  Да поискаш смелост е да рискуваш. Можеш да предизвикаш раздразнение и дори гняв в другата страна. Като молим другите да направят нещо, се изправяме пред страха да ни отхвърлят. НО…

„Рискуваш“ и да вършиш по-добра работа, да научиш нещо ново, да споделиш опит и да опознаеш някой по-добре. „Рискуваш“ да изградиш връзки и да бъдеш автентичен.

И още по-смело виждане – „Аз ценя вашата помощ“ е комплимент към хората до нас.

Осъзнаването

Когато получиш задача, лесно е да осъзнаеш, че не можеш да се справиш сам с предизвикателството пред себе си.

Тогава, вместо да действаш, е нужно да се запиташ: За кого това не би било проблем? Или – какви способности са нужни за успех тук?

Кой има опит в решаването на такива ситуации?

Кой разполага с ресурсите за справяне с предизвикателството?

Дори ако ситуацията се е превърнала в развиващ се проблем, можеш да действаш. Излез от „автопилот” и вместо да задълбочиш проблема, си задай някой от тези въпроси.

Техните отговори са стъпката между осъзнаването на нуждата от помощ и искането и. 

А превключването от режим „Аз мога сам” в режим „кой може да ми помогне?” ще спести енергия, време и ресурси. И на теб, и на екипа.

Как точно да искаш помощ

Просто попитай. Достатъчно навреме, така че тази помощ да е продуктивна, а не за намаляване на щети.

Попитай точния човек. Директно, посочи причината, поради която помощта е необходима. Бъди честен и конкретен.

„Роска, трябва да довърша един репорт за шефа до 18.00 днес и не знам как да използвам vlookup в Excel. Моля те да отделиш десет минути в удобно за теб време, за да ми я покажеш и да я изпробвам няколко пъти, за да се уверим, че няма да допусна грешки.”   

Един съвет – не прави дълъг списък с причини.

И не притискай другия. Човекът има право да поиска разяснения, да преговаря, да обмисли и в крайна сметка да откаже. Дори и тогава, може да помогне – като ти посочи кой, освен него, може да свърши работа. Благодари и давай нататък!

Защото целта ти не е да получиш помощ от конкретен човек, а да изпълниш задачата.

В заключение

1.  Да поискаш помощ е да поддържаш фокус и енергия, докато изпълняваш по-качествено задачата.

2. Да поискаш помощ е създаване на възможности други да споделят своите дарби и таланти. Ще научиш повече за силните им страни и спсообности.

3. Да поискаш помощ  е възможност другите да изпитат щастието, което идва от Даването.

4. Да поискаш помощ е да гласуваш доверие, което укрепва връзките между теб и колегите.

5. Да поискаш помощ е заявление, че сме несъвършени точно както всички останали. И че, съзнавайки го, имаме желание да се учим и растем.

(не)Умението да искаш помощ
%d bloggers like this: