Популярна метафора за емпатия е „да влезеш в обувките на другия“ – и в последните две седмици, често я чувах от лидери на няколко компании, с които работихме за развитието на повече емпатия.

Важно е, защото, когато си на работа сред други хора, още повече, когато ги водиш, да разбираш и отчиташ емоциите и мислите им, означава да изградиш по-пълноценни отношения, да поставиш всеки на място, където би могъл да допринася най-добре, да управляваш техния workload според моментния капацитет на човека и т.н.

Но знаете ли кое би било дори по-важно?

От време на време да влизаме и в собствените си обувки! Защото понякога сякаш забравяме за себе си, улисани в отговорностите си към света.

Емпатия към себе си

Чудесно! Но какво означава това, защото има различни видове емпатия – когнитивна, емоционална и емпатична загриженост.

И според Wikipedia, когнитивната емпатия е способността да видим света през очите на другите. Тя ни показва как да общуваме с отсрещния човек възможно най-добре.

Тогава, да видиш света през собствените си очи, мисля си, може да означава:

– да излезеш от традиционния „автопилот“ на мислене: първо задачите и отговорностите, едва тогава Аз (ако остане време и енергия);

– да обърнеш внимание как говориш на себе си: колко често се критикуваш сам/а и колко често говориш на себе си с грижа и внимание (например тази седмица?);

–  да видиш и анализираш как траекторията, по която се движиш ДНЕС, се отнася към по-голямата картина на твоя живот – в личен и кариерен план. Дали те приближава към целите ти или напротив?

Твоите емоционални обувки

Ако „класическата“ емпатия е способността да чувстваме това, което чувстват другите, то емпатията към себе си е вероятно това:

Да си позволиш да чувстваш и да проявяваш чувствата си, вместо да ги потискаш и/или маскираш пред света.

Да влезем в собствените си обувки емоционално е смелостта да бъдем автентични.

Да признаеш пред себе си колко е трудно понякога просто да си свършиш работата day-to-day, да отговориш на всички очаквания и изисквания към теб и че понякога не се справяш. Да си кажеш:

„Хей, слушай, знам, че не съм съвършен/а и имам да правя всичко това… Сега обаче имам просто нуждата да спра за миг тук и да се центрирам емоционално.“

И да си позволиш да го направиш.

Емпатична загриженост

Как да сте сигурни, че наистина влизате в собствените си обувки?

Ето две практики, които са работили добре за мен през последните 5 години:

1. Уверете се, че си позволявате достатъчно време за себе си, което да посветите на онези важни неща, които са си само между теб и теб. И които сякаш първи забравяме, щом ни залее потокът от спешности.

2. Наблюдавайте енергията си. Всяка сутрин започваме със 100% енергия, с които да преминем през деня. Просто стоте процента във вторник след отпуска са различни от стоте процента на четвъртък в натоварена седмица. И в двата случая имаш нужда от различно “гориво“, за да се презаредиш качествено.

Какво бихте добавили вие, което ви помага да влезете в собствените си обувки? 

Изграждането на емпатия е сред ключовите теми в нашата лидерска тренинг програма, създадена за компании, които вярват, че пътят към устойчиви резултати минава през развитието на хората им. Поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com – Росен Рашков

Влез в… своите обувки
%d bloggers like this: