Причина да говориш много
В зората на човеците говорът е бил инструмент за оцеляване и развитие. В наши дни, според някои изследвания, ние го използваме основно… да говорим за себе си (60% от времето при offline комуникация и до над 80% при онлайн общуване). Причината според невробиолозите, е че когато говорим за себе си, мозъкът отделя допамин, хормонът на удоволствието. И просто… се пристрастяваме към говоренето за нас.
„Мълчанието е много подценен източник на власт. Мълчейки, можем да чуем не само това, което се казва, но и това, което не се казва. В мълчание може да бъде по-лесно да се достигне до истината.“ Питър БрегмънСигурен съм, че се сещате за няколко подобни мисли. Какво ни е нужно да се вслушаме в тях? Защото всеки е способен да запази мълчание, но малцина успяват да потиснат порива да говориш!
Още причини да говориш много…
Като коуч, моята работа е да слушам. Не просто да чуя. Да се вслушам съзнателно в думите и да чуя отвъд тях. Защо го каза точно така, с какъв тон, какви жестове използваш и каква е енергията ти, когато говориш за конкретната ситуация. А също и каква е мотивацията да говориш много.
Добър въпрос е какво се опитваш да маскираш с толкова говорене? Възможностите са няколко. Всяко човешко същество има основната потребност да бъде чуто, разбрано и прието. Живеем в общество, където самотата пуска все по-дълбоки корени. Хора говорят на животни и неодушевени предмети. Не за да бъдат разбрани. За да изкажат онова отвътре…
Съвсем различен случай е да говориш много, защото смяташ, че трябва да говориш ти. Порокът е често срещан сред мениджърите и често – в личен план и е известен още като „Защото аз така казвам“.
Тоест говорещите виждат себе си като „овластени“ от повече знание, опит, роля, позиция…
Свързано, но не съвсем същото, е желанието да говориш, за да впечатлиш другата страна.
И ако се замислиш, в повечето филми за успешни банди и екипи, винаги има поне един бърз в устата герой. Той успява да надхитри и заблуди врага с приказки. Моят казус – а може би и при някои от Вас – когато повече време се налага да слушам, после естествено ми се иска да наваксам и аз да приказвам. Понякога се хващам, че правя точно това и ми е съвестно. Защото хората, които съм слушал, са различни, от онези, които превръщам в мои слушатели. И не е честно спрямо тях. Извинявам се и започвам да слушам повече…Какво да направиш, ако говориш много?
- Самонаблюдението е първата крачка. Запитай се кой започва разговорите и с какво точно започват. „Чуй само какво ми се случи“ и „Разбра ли за…“ са добър индикатор, че може би говориш много.
- Спомни си за последните си два разговора, по-дълги от 5 минути – в офиса и в личен план. В колко % от времето говори ти и колко – другия? Колко пъти го прекъсна?
Photo by Clem Onojeghuo on Unsplash - Задай си тези въпроси ПРЕДИ следващия по-дълъг разговор. Колко пъти планирам да прекъсна… е добър начин за осъзнатост да не прекъсваш и те фокусира в разговора.
- Обърни внимание на езика на тялото на събеседника. Разсейва се или се затваря физически – значи вече говориш много.
- Белег на добър самоконтрол е създаване на личен лимит – да говориш в продължение на около 20 секунди, след което да оставиш пауза, за да създадеш пространство на другия да отговори.
Bulgarian