Иван достигна точка в своя живот, където реши, че промяна е нужна. Давайки си сметка, че твърде много работи и малко се забавлява, той реши да отвори място за зареждащи нови изживявания в ежедневието си.

Иван прочете няколко книги за личностно развитие и разбра, че е нужно да си състави списък с нещата, които винаги е искал. И направи списъка:

1. Да свиря на китара.
2. Да изкача връх Ботев
3. Да посетя мач на „Барселона“
4. Да напиша фентъзи роман
5. Да отида на екскурзия в Лондон
6. Да имам време за четене вечер.

Шест месеца по-късно Иван отново стигна до заключението, че не се забавлява достатъчно. И се сети за списъка, където още нямаше изпълнена точка. 

Наистина, беше предприел стъпки по него. Купи си нова китара, включи се във Фейсбук групи за пътувания и планинарство, свали си около 300 електронни книги…

Коуч Росен Рашков за недовършването на задачи
Photo by Alisa Anton on Unsplash

Инвестирано време и усилия са пропиляни, най-често безвъзвратно. А щом се появи нещо ново, Иван ще започне от нулата. Но някъде в него тлее мисълта „Аз не довършвам започнатото!“

Това се е случвало и с мен!

Може би си мислиш ти, четейки историята на Иван. Със сигурност – случвало се е с мен. Появява се нещо ново в живота ми – проект, книга, занимание, хоби, в което искам да се втурна сякаш през глава.

И  стигам до момент, когато след направени първи стъпки не довършвам започнатото. 

И не става дума за това да се откажеш. Когато се откажеш, взимаш съзнателно решение да спреш с инвестициите на време и усилия. Тук си казваш, че ще се върнеш на по-късен етап към заниманието си. И постепенно новите неща го изтласкват към дъното на съзнанието ти, докато потъне в забрава.

5 въпроса, които ще ни позволят успешно да завършваме проектите си
Photo by Hans Eiskonen on Unsplash

Този феномен касае не само професионални, но и лични проекти, както в примера с Иван. 

Причини да не довършвам започнатото… 

Могат да бъдат най-различни.

Липсата на достатъчно мотивация в момента, когато те движи повече „трябва“, отколкото „искам“ – всички онези дейности по задължение, за които поемаме ангажимент. 

Друга причина е надеждата, че с напредване на времето изпълнението ще бъде по-лесно. Мантрата на отслабващите – първо ще сваля 5 кг с диета, след това ще започна с упражненията.

Спиралата на научаването – казваш си, че ще пристъпиш към действие, когато проучиш само още един въпрос, а след него се появява и втори, и трети… потъвам в изследвания и не довършвам проекта. 

Photo by Patrick Schneider on Unsplash

Все по-честата загуба на фокус също дава своя принос. Според изследване на калифорнийски университет, в офиса ни прекъсват на всеки три минути. А в големите компании, средно на три дни се появява нов проект, който изисква в него да се включат вече работещи по други проекти служители. 

И страхът от оценка. Много служители предпочитат да вярват, че ще бъдат оценени по усилия, а не по способности. „Отне ми три месеца работа“ звучи като добро оправдание. Може би затова е често срещано. 

Възможните решения

Да призная, че не довършвам започнатото е първата стъпка.

Ние хората имаме вграден защитен механизъм, известен като „Ефектът на Зейгарник“. Руската психоложка установява експериментално още през 1925-1927 година, че изследваните лица без значение от техния пол, възраст си спомнят по-добре незавършените задачи, отколкото завършените задачи. И съжаляват повече за тях, като следствие. Но само подсещане не е достатъчно. 

Росен Рашков със статия за склонноста да не довършвам започнатото
Photo by paul morris on Unsplash

Мислейки по темата, реших този път да не давам готови решения.

Ще ги заменя с въпроси, които съм си задавал, установявайки, че съм на път да не довършвам свое начинание. 

  1. Колко съм решен да завърша това, което искам да започна, от 1 до 10? Ако оценката е под 7, изобщо не се захващам. 
  2. От какво ще се нуждая да завърша успешно проекта? SWOT анализ върши чудесна работа, защото дава приблизителна представа за цената, която трябва да платим и пречките по пътя ни. 
  3. Какво време ще отделям за този проект и кога искам да го завърша. Може би знаете, че такива проекти, в които започваш с многочасова непрекъсната работа, намаляваща в прогресия, са тези, които най-често остават недовършени… Постоянството в графика и крайният срок са ключови измерители, спрямо които да калибрираме усилията си. 
  4. След кой момент ще смятам проектът за изпълнен? Защото не винаги оценяваме усилията, а търсим перфектен краен резултат, който само води до още отлагане… 
  5. Как ще остана ангажиран и развълнуван от проекта? Ангажиран – носи смисъла на дисциплина и решителността да се справяш с дребните неудачи на проекта. Развълнуван е смисъла, който търсим за себе си и придава на участието ни значимост. 

Един от най-добрите начини да реализираш докрай проект е да имаш съюзник в процеса. Това е моята роля като коуч и ако желаеш да постигнеш своя голяма цел, аз ще те подкрепя. Разкажи ми за своите стремежи на 0878 921000 или на мейл rosen@rosenrashkov.com и заедно ще съставим план как да ги постигнем. 

Когато не довършвам започнатото…
%d bloggers like this: