Ето един факт – грешките са неизбежни.

Всеки мениджър ги допуска. От почти незабележими правописни грешки в мейлите до (не)взети решения с лоши ефекти за екипа. И статията започва с…

Принцип на разлятото кафе

Когато грешката е факт? Най-доброто решение, което можеш да вземеш като мениджър, е да я споделиш открито с всички, които тя засяга.

Подобно на разлятото кафе, тя скоро ще бъде видима за всички, така или иначе…

Знам! В традиционна бизнес среда, идеята може би изглежда глупаво. И заради постоянната конкуренция, и от очакването за определени негативни последици. Може би често сте виждали мениджъри, които се опитват да скрият грешките си. Може би дори се е случвало с вас. Но какви са последиците от „прикриването“?

Ако мениджърът не е способен на честност пред екипа си? Той отправя послание, че чувството за самосъхранение е с приоритет пред екипните цели. И че грешките ще бъдат наказани. А никой (най-вероятно и ти) не обича да ходи с нарисувана мишена на гърба…

Какво се случва, ако мениджърски грешки бъдат признати?

Ето пример от спорта. Джош Гордън, футболист от НФЛ, беше запитан при преминаването си от Кливлънд (СЛАБАКЪТ в лигата през този век) в Ню Инглънд (ОТБОРЪТ на последните 20 години) за разликите между културите на двете организации и работата с най-успешния мениджър в историята на играта – Бил Беличик. Първото, което каза Джош:

Тази култура окуражава Джош да говори открито за проблемите си с алкохола и наркотиците. Той се опитваше да ги прикрие безуспешно в стария си отбор и това доведе до тежки наказания. Едва в Ню Инглънд, говорейки открито за грешките си, той успя да ги преодолее и се завърна в играта.

И ако пример от спорта не е достатъчен, виж историята на Virgin Cola – голям неуспех на Ричард Брансън. За разлика от много други мениджъри, които се опитват първо да спасят Егото си, когато грешките станат видими, той призна публично своята и спря продукта. Така работи и неговата Virgin. Високите стандарти на отговорност на върха се разпространяват надолу като лавина.

Извод: когато бъдат прикрити, нашите мениджърски грешки създават недоверие, несигурност и коридорни драми. Когато бъдат признати, създават възможности. Две от най-важните са създаване на доверие и на научавания.

Принцип на лупата

Грешките са индикатор, който изисква да обърнеш внимание на детайлите. Защото големите проблеми идват от малки неточности, които не са адресирани навреме. Принципът на лупата изисква, когато сложиш грешката на масата, да я изследваш.

Има различни мениджърски грешки и те искат различен подход, но всеки е възможност да подобриш фирмен или екипен процес на вземане на решения или стандарти на представяне!

Грешки в стратегията – мениджърите на „Кодак“, които решават да се борят с дигиталната епоха като създадат по-качествена фотолента.

Грешки в тактиката – търговски мениджър, който избира да мотивира хората си със санкции, вместо с бонусите.

Грешки в изпълнителя – Мениджърът е емоционално обвързан с проекта и не приема конструктивна обратна връзка за недостатъци.

Грешки в ресурсите – периодично повтарящите се новини за компании, които ценят клиента, но използват вредни за здравето му вещества в продуктите си.

как да подходим към нашите мениджърски грешки?

С която и от тези мениджърски грешки да се сблъскаш, тя е сигнал за неработещ процес. И работата е не само по върха на айсберга, а и в неговото ядро.

Въпроси, които да си зададеш…

Грешки в стратегията – Какво изследвахме, за да създадем сегашния си „roadmap“? Какво остана извън картата? Как би изглеждала картата след Х време?

Грешки в тактиката – Какво доведе до избора на този път? Един чудесен въпрос, който си задават в Google дори при успешни проекти, е „Къде извадихме късмет„? Целта на въпроса е да определи онези зони, в които успехът не е резултат от отговорност и желани действия, а стечение на обстоятелствата. Знаейки това, ще се предпазим от „лош късмет“.

Грешки в изпълнителя – На какво даваме приоритет при избора на изпълнител? Какви способности и умения очакваме и на какво ниво?

Грешки в ресурсите – Ако кажем „Да“ на този ресурс, на какво казваме „Не“? И в тренинг зала работим с характерен инструмент, който проследява ефектите от избора на няколко нива. Любопитно е как всеки път още на втора и трета линия се появяват пробойните в мисленето…

Извод: Вместо да заметеш грешката под килима, направеи дисекция и проследи връзките с други етапи на процеса. И когато отделиш научаванията…

Принцип на хартиения фенер

Хартиеният фенер създава изживяване, което да споделиш. Същото би трябвало да се случва и с нашите мениджърски грешки. Когато ги направим, да извлечем позитивния опит (да запалим светлината на фенера) и да го предадем на екипа и организацията (да пуснем фенера да полети).

В не толкова философски план, ако не извадиш ценното от грешките си и не го споделиш с хората около теб, възможно е да влезеш в режим на драма. Това означава токсична атмосфера – предъвкване на проблема, търсене на виновни и излишна драма.

Три принципа, през които мениджърите да подходят към грешките в работата си.

От друга страна, когато споделиш опита, си даваш възможност както да допринесеш за научаванията на другите, така и да получиш от тях ценна обратна връзка, съвети и идеи.

Намаляваш и риска да направиш отново същата грешка – също както е много трудно да запалиш два пъти един и същ хартиен фенер.

И за да бъде наистина полезно всичко, описано дотук, въведи новите научавания на практика.

Послепис

В тренинг програмата „Ефективност за мениджъри“ работим с различни страни от всекидневните задачи на мениджърите. Очертаваме често срещани грешки и поведенчески дефицити, характерни за конкретнта компания и екип. И всяка стъпка приключваме с план за въвеждане на промените, които мениджърите искат да направят в конкретни стъпки, срокове и механизми за отчетност. Това прави „Ефективност за мениджъри“ гъвкаво и практически полезно преживяване за участниците. Поискайте оферта за програмата на rosen@rosenrashkov.com!

За грешките и мениджърите
%d блогъра харесват това: