„Как би изглеждал идеалният мениджър за вашата компания?“ – попитах HR дама, с която уточнявахме дизайна на тренинг ден. Тя се замисли и първото, което ми сподели?

Отговорен!

И да, идеалистичната представа е, че във всеки екип, във всяка организация цялата отговорност за успех и неуспех е на лидера. Лидерът не обвинява и не се оправдава. Той признава грешките и провалите си, поема собствеността върху тях и чрез научаванията от ситуацията я променя до успех. Само че…

Реалността е различна, понякога.  

И се случва мениджъри да приписват успеха на другите на късмет или обстоятелства. За собствените си провали и неуспехите на екипа пък обвиняват лошия късмет, обстоятелствата извън контрола им или грешките на служителите – всеки, освен себе си.

Странното е, че за нас всичко това изглежда напълно оправдано, защото несъзнателно сме се отрекли от отговорността за собствените ни мисли, чувства и действия.  

Отказът от отговорност често е сляпо мениджърско петно. Как да разпознаете в речта си, че се случва това и как да коригирате поведението си?

Как да забележим, че сме поели по пътя на безотговорност?

Ето какво използваме в коучинг: потърсете уликите в речта си, които ще ви подскажат, че отричате лична отговорност. И тук ще видите 5 често срещани признака, че се случва точно това. Моите действия не са по моя вина, защото има:  

1. Чуждо поведение, което ги е предизвикало: „Разкрещях му се, защото той сбърка отново.“

2. Разпорежданията на по-висши мениджъри изискват от мен действията, които са проблем: „Не си направих справките, защото шефът ме натисна за резултати.“

3. Обществен натиск, към който се присъединявам: „Аз си мислех, че е нормална практика, защото виждам, че и други колеги закъсняват сутрин.“

4. Фирмени политики, процеси и правила моделират рамките на поведението ми: „Не се обадих на клиента, защото процедурите на логистиката са други.“

5. Неопределеност в поведението ми – нещо се случва под натиска на други, неясни приоритети, които излизат на преден план: „Оставих го за утре, защото трябваше да свърша други неща.“

И ако всяка от петте причини ти звучи като оправдание, може би е защото е точно така.

За повече отговорност…

Как да работим с тези признаци. В коучинг връщаме директно наблюдение на клиента. Например, чрез въпрос – след като знаеш, че процедурите на логистика са други, какво би могъл да направиш, поемайки отговорност за по-добър изход на ситуацията?

И се появяват възможностите – да се обадя на клиента и да го информирам, че ще има забавяне и колко ще е то. След това да говоря с логистика и да потърся начин да реша въпроса по-бързо. Ако е необходимо, да ескалирам на следващо ниво казуса.

Още една проста техника препоръчва Маршал Розенберг – замяна на израза „трябва да го направя, защото…“ с „избирам да го направя, защото искам…“ или с други думи, променяме начина на изразяване, който ни „освобождава“ от отговорност с такъв, който ни „овластява“ – със сигурност ще почувствате разликата!

Тези и много други практически техники са част от тренинг програмата „Резултатно-ориентирана комуникация“ за по-добро общуване за екипи и мениджъри. Вижте я тук и поискайте оферта на rosen@rosenrashkov.com

Отговорност – 5 признака, че мениджърът я отхвърля
%d bloggers like this: