Колко често мислите по този въпрос?
Всеки обучител има свой стил при създаване и провеждане на тренинг. Той е резултат от техните лични идеи за целите на обучението. Също – на разбирането как може най-добре да допринесе за постигането на тези цели.
И всеки стил има свой характерен фокус и свързани с него нагласи, поведения и резултати.
Къде е вниманието на тренера ще определи стила на воденото от него обучение като интерактивен продукт от две измерения: върху КАКВО е фокусиран и КОЙ е фокусът на вниманието, докато инструкторът инструктира. Всяко измерение е функция от две групи проблеми.
Измерението „КАКВО“
1. Загриженост за качеството на съдържанието и обема на презентацията и
2. Загриженост за научаванията и изживяването на участниците
Измерението „КОЙ“
1. Загриженост за представянето на обучителя и как го виждат участниците;
2. Загриженост колко ефективно хората в зала учат обмислят или прилагат нови умения.

Обучители: Професорът
Типът обучители, които виждат себе си основно като презентатори.
Те мислят най-вече за своето представяне и създаването на правилно впечатление. В подобни обучения атмосферата е формална и подчертава границата между тренер и участници.
Ползата – съдържанието обикновено е добре подготвено, често много богато на допълнителна информация, планирано и организирано.
Този тип тренери ценят времето, което е и плюс, и минус. Плюс, защото планират лекционно съдържание, което им позволява да съсредоточат вниманието върху себе си, да контролират времето и да покрият теми, които смятат за важни . Минус, защото това може да се отрази на взаимодействията, които не са приоритет за тренера.
Друг минус е прекомерната употреба на видео или слайдове, с които представят изобилна информация за кратко време и натоварват участниците.
Стилът не е толкова ефективен, когато от хората се очаква действително развитие на умения или промяна в поведението. Може да е подходящо за промяна на отношението; обаче, промените, произведени по този метод, обикновено са краткотрайни, освен ако няма последваща работа за засилването им.
Търговецът
Неговата цел е съдържанието – доколко е положително прието и разбрано.
Ученето е отговорност на участника и в резултат може да се случи или да не се случи.
Затова, „търговците“ са склонни да следят основно как участниците реагират на съдържанието. Създават комфортна среда за учене, насърчават хората да задават въпроси, променят темпото на програмата и т.н. В сравнение с „професорите“ са по-склонни да обсъждат, за да задържат интереса и вниманието.
Насърчават водене на бележки в тренинга, за да улеснят възприемането на материала. Използват задачи за домашна или предварителна работа за подсилване на съдържанието, а в хода на тренинга задават въпроси доколко включените теми допадат на групата.
Рискът: участниците да харесат съдържанието е по-важно от това да го разберат и приемат.
Стилът не е удачен, когато искате да развиете нови поведения в резултат на тренинга, а по-скоро за надграждане към теми, по които участниците вече са експерти. Например в търговски тренинг – за надграждане на техники за справяне с възражения и приключване на продажба.

„Шоуменът“ като стил на обучители
Тук имаме ясен фокус върху резултатите от обучението, но…
Има я и нагласата, че хората ще учат най-добре от тренери, които харесват. Има ги и притесненията за личния имидж като при „професорите“ – дали ме виждат като експерт?
„Шоумените“ мислят повече как да се позиционират като ролеви модели. Предпочитат да създават научавания чрез личен пример – демонстрации или истории, отколкото през тренинг активности. Когато използват активности, „шоумените“ са склонни да държат фокуса върху себе си, а не върху смисъла.
Тъй като тези обучители вярват, че групата трябва да бъде „вдъхновена“, често сесиите са проектирани да бъдат силно мотивиращи или забавни.
Това може да е ефективно, но риск е обвързването на научаванията с „Начина на тренера“. И когато участниците се върнат в работна среда, където начинът е неприложим, има спад в мотивацията за прилагане на нови умения в работата.
Втори риск – особено при вътрешни обучители, е да възпитат криворазбрана лоялност към тренера, когото участниците приемат като единствен авторитет. Така го превръщат в частен support и изповедник.
Този стил е най-подходящ за семинари за лично развитие, продажбени срещи и програми, които са предназначени да „презареждат батериите“ на участниците.
Коучинг стил
При този стил вниманието на хората е върху самите тях през повечето време.
Такива обучители виждат ролята си повече като фасилитатори на ученето, отколкото като презентатори на информация.
Търсят стойност във възможността участниците да се представят по нови начини. Фокусът е върху развитието на уменията, изграждането на доверие и споделянето, а не върху заучаване на информация сама по себе си.
„Треньорите“ търсят резултати през промяна в поведението.
Този тип обучители прекарват много по-малко време „обучавайки“. Създадената неформална атмосфера не изисиква от тренера да мотивира или забавлява.
Използването на активности за саморефлексия и групови дейности позволява на участниците да се мотивират и се забавляват. Отговорността за учене се прехвърля от обучителя към тях.
Той има тренинг тема, но съдържанието се определя повече от конкретни нужди на хората и по-малко от това, което тренерът смята, че може да бъде добро за тях.
Вместо да изискват участниците да разбират и приемат нови идеи и модели, „треньорите“ използват въпроси, дискусии, самостоятелно обучение, групова работа и други, включващи техники, за да доведат учащите до заключения, но позволяват на учащите да поемат ангажиментите сами по себе си.
Стилът „треньор“ е най-ефективен, когато изграждането на умения и промяната в поведението са основни проблеми.
Рисковете на този стил: Тенденция да се игнорират ограниченията във времето. Също – да се прескачат важни проблеми от съдържанието за сметка на субективното възприятие на хората за собствените им нужди. И защото някои участници предпочитат по-структурираните подходи, просто да ги „изгубите“ за тренинга.
Когато знаем всичко това…
Имайки яснота за четирите стила и целите на презентацията пред нас (или отделни нейни части), ще можем осъзнато да изберем свой начин, който е най-добър в конкретния контекст. Обикновено в тренинг програма има нужда от всички 4 стила и в гъвкавото превключване между тях е истинската стойност за участниците.
Въпросите, които можем да си зададем, както преди тренинг, така и за саморефлексия в залата, са:
Чрез кой стил мога най-добре да изпълня целите на обучението?
Къде рискувам да използвам неподходящ стил и как да се предпазя?
Кой стил в момента ми е най-често използван и какви са предимствата/недостатъците от това?
Кой стил използвам най-малко и какви са причините?
А отговорите им ще ни дадат важна насока за продължаващото ни развитие като обучители!
0 коментара